Пренасянето на мощите на св. Никола от Мира в Бари: интерпретации на събитието в латинската, гръцката и славянската книжнина
Nina Gagova
Institute for literature, Bulgarian Academy of Sciences
The Translation of the relics of St. Nicolas from Myra to Bari: interpretation of the event in Latin, Greek and Slavic narratives
Abstract
The article discusses the narratives about the translation of the relics of St. Nicholas from Myra to Bari in 1087, attested to in Latin, Greek and Slavic medieval literature. The traditional opinion about the date and provenance in the Slavic texts – i.e. the 1090s in Kiev Russia - is revised on the basis of a comparison of the content of the Latin, Greek and Slavic versions, using new and verified information concerning the introduction of the fest into Orthodox Slavic calendars, as well as the date and character of the accompanying texts. The territory of the Bulgarian and Serbian Churches in the first quarter of the thirteenth century seems to be a very probable and acceptable option, keeping in mind some important historical facts – for example, the union between the Bulgarian Church and Rome in 1204-1235, or the co-existence of Orthodox and Catholic episcopates in the Serbian state.
Keywords: translation of the relics of St. Nicolas; Latin, Greek and Slavic medieval narratives about the translation of the relics of St. Nicolas
Историята, за която става дума, започва през пролетта на 1087 г., когато група от стотина добре въоръжени мъже, наети и финансирани от гражданите на Бари, се отправят с кораби към Антиохия да продават пшеница, но истинската им цел е да се отбият в Мира и да откраднат мощите на св. Никола 1. Важно е да се отбележи, че Византия наскоро е изгубила окончателно териториите си в южна Италия - и Бари е последният византийски град, превзет от норманите едва двадесетина години по-рано (1071 г.). По същото време цяла Ликия заедно с град Мира е завладяна от селджукските турци (макар и за около 30 години) - пак в 1071, след битката при Манцикерт. Така Бари губи първенството си в търговията със зърно между Византия и Италия; новите господари го лишават също от статута на административен център на областта и архиепископско седалище - а от другата страна на морето мощите на св. Никола остават без надеждна охрана в почти обезлюдения град.
Баряните не са единствените, които се готвят да откраднат мощите - със сигурност техни конкуренти са венецианците, а една от славянските версии на разказа за преноса споменава за сирийци от Антиохия и дори граждани на Константинопол. Главните причини за този интерес са от икономически характер - притежаването на мощи, особено на толкова популярен светец, превръща съответния град в поклонническо място и не само издига неговия престиж във всяко едно отношение, но е сериозен източник на доходи. Снабдявайки се с мощите на светец, който е по-популярен във Византия, отколкото в Западна Европа, гражданите на Бари се опитват също да запазят позициите си на „входен пункт“ към Италия за корабите от Изтока.
Така техният въоръжен отряд се озовава в Мира и веднага се отправя към храма с мощите на св. Никола. (Cioffari 1988.) Тъй като мнимите поклонници почти веднага разкриват намеренията си, те срещат отчаяна съпротива от страна на пазачите, четирима монаси, която се опитват да преодолеят със заплахи, лъжи 2, подкуп и накрая, с брутално насилие. Чудото със стъклената фиала с миро, която пада на мраморния под, но не се разбира, се тълкува от баряните като знак, че светецът подкрепя тяхното дело. Междувременно един от монасите си спомня, че св. Никола е предупредил във видение гражданите на Мира да не напускат града; приемайки случващото се като Божие наказание и за да избегне убийството на един от своите другари, той разкрива мястото на гроба. Когато разбират къде да копаят, баряните връзват монасите - за да не могат да известят хората в околността какво се случва, след което с решителност, граничеща с неуважение към светеца, разбиват мраморния под, откриват гробницата и стигат до вътрешния кивот с мощите, които прибират.
Тази част от разказа е пълна със смущаващи подробности (срв. Приложението), поне от гледна точка на начина, по който изглеждат разказите за пренасяне на мощи в православната традиция. След това баряните се отправят към корабите си, но междувременно освободените монаси са разнесли новината и цялото останало население на Мира и околностите се стича на брега, опитвайки се да попречи на отнасянето на мощите. Баряните обаче не се трогват от плача и молбите им. Макар и не без инциденти, мощите пристигат в Бари - по пътя петима от моряците се опитват да откраднат части от тях, но са разкрити и връщат всичко.
В Бари обаче възниква нов конфликт - вестта за пристигането на мощите стига до ушите на архиепископа, който се опитва да ги присвои и да ги положи в епископската църква, за да може да прибира доходите от поклонници. Гражданите не са съгласни - те искат да построят нов храм и са твърдо решени да прибират тези доходи в полза на града, като се дава процент на участниците в експедицията и техните наследници. Така и става в крайна сметка (срв. Чофари 2004), но преди това конфликтът ескалира и двама души загиват. Ситуацията се успокоява благодарение на посредничеството на абата на местния бенедиктински манастир, който поема охраната на мощите до построяването на новата църква. Те са положени в един от параклисите в двора на катепана (бившия византийски управител), където веднага започват да правят чудеса.
Всичко казано дотук е отразено - с известна разлика в интерпретацията, в най-ранните латински текстове, посветени на преноса и поръчани от двете страни в конфликта за мощите: разказът на Никифор Гърка, поръчан от местния патриций г-н Куркорий (Григорий?), и разказът на Йоан архидякон, поръчан от архиепископа (вж. бел. 1). И двата разказа се опират на преки свидетелства на участниците в експедицията и бързо стават изключително популярни в латинската ръкописна традиция, особено този на Никифор, който е в основата и на първата италогръцка версия. Латинските текстове на Никифор и Йоан, както и италогръцката версия имат по няколко редакции, разпространявани в многобройни варианти, но без съществени разлики в съдържанието. За целите на нашето проучване е важно да подчертаем, че текстът на Никифор съдържа доста откровени описания на събитията в Мира и след това в Бари, които предават драматизма на историята като откровена furta sacra (Geary 1978), и тези описания са запазени в италогръцката версия. В Приложението може да се види извадка от текста на Никифор с няколко примера.
Сега да се обърнем към балканските версии.
Във византийската традиция празникът е почти непознат, тъй като не е включен в Константинополския синаксар. Единствената следа от отбелязването му се открива в служебен миней за май от ХV в., произхождащ от атонския манастир Ватопед (Athos, Vatopediou 1145) - има основание да се смята обаче, че текстът, за който става дума, синаксарно житие в състава на служба за 20 май, озаглавена Памет на св. Никола, е по-ранен, вероятно от ХІІІ в., и произхожда от терена на Епирското деспотство (Лосева 2006; Лосева 2007: 289-290). Фрагментът от това синаксарно житие, който се отнася до интерпретацията на преноса, се състои само от няколко изречения (Лосева 2006: 188). Там се казва, че мощите на св. Никола са пренесени от латинците „все още придържащи се към православието“ (не става ясно какво се има предвид, че са пренесени докато Пулия е още византийска - което не е вярно, или че жителите на Бари са православни, макар и униати). Като причина за преноса е изтъкнато „гнусно безчинство", извършвано от храмовия прислужник при гроба на светеца, „уви“, поради което св. Никола решил да напусне своето паство и да се премести „в чужда земя“, като „убедил латинците“ (да го пренесат) „посредством нощни видения и заплахи“. „Затова и настоящото, както мисля, тържество сме приели да празнуваме до ден днешен“, заключава текстът.
В православнославянската традиция празникът е ясно засвидетелстван - под 9 май, както е в латинските и италогръцки източници, и снабден с две служби (Суботин-Голубовић 2005; Легких 2011) и три версии на разказа за пренасяне на мощите - обширна чети-минейна версия, известна като Слово за пренасяне мощите на св. Никола (нач. „Присно убо, дльжни есми, братие...“"; публикувана е многократно - вж. напр. Шляпкин 1881; Яцимирский 1906: 141-145; Толстой 1907; ВМЧ 2009: 814-816), проложна версия, за удобство ще я наричам Сказание (нач. „Понеже за умножение грехов наших...“; публ. в печатния Пролог; ВМЧ 2009: 641, 847-848; Лосева 2009: 136-146 и 381-390), и двете известни само в руски преписи 3, и още една кратка и неясна по първоначално предназначение версия, която се разпространява в сборници със смесено съдържание, винаги в обкръжението на посмъртни чудеса на св. Никола от цикъла Сказание за чудесата на св. Никола и неговите допълнения; известна е само в 3 сръбски преписа - ще я наричам Разказ (нач. „В тысущное...“) 4.
Според утвърденото в науката мнение, празникът е бил възприет най-напред в Русия - още в края на ХІ в. (Красовский 1874), и е бил пренесен на Балканите заедно със съпътстващите текстове (създадени или поне преведени в Русия) в рамките на т.н. Първо източнославянско влияние върху южните славяни (Творогов 1987а; Творогов 1987б; Подскальски 1996; Турилов 2007). Най-старият от трите наратива е Словото, възникнало ок. 1090 г.; Сказанието от пролога и южнославянският Разказ представляват негови съкратени версии.
Това мнение обаче не се потвърждава от проверката на аргументите на Красовский, нито от датировките на източниците - както на самата памет в православнославянските календари, така и на обслужващите я текстове; съмнения пораждат и някои особености на езика на текстовете, особено на някои западноруски преписи 5. Основният аргумент за датировка и локализация на Словото, изтъкван и днес - синхронизацията на преноса с руската история в неговия текст (споменаването на руските князе „Всеволод в Киев и сина му ...Владимир в Чернигов“), не може да се приеме сериозно, тъй като е напълно възможно да става дума за интерполация, направена при включването на Словото в староруския репертоар, каквато практика е добре известна. Подобна синхронизация липсва в останалите два славянски текста, посветени на събитието. По данни от месецословите, празникът Пренасяне на мощите на св. Никола от Мира в Бари е установен най-вероятно в първата половина на ХІІІ в., както в руската, така и в южнославянската традиция, при това южнославянските памети от ХІІІ в. са многобройни, докато руската памет е само една (Лосева 2001: 102-105; Лосева 2007: 291, бел. 16; вж. и Миљковић 2007). Най-ранният пълен и сигурно датиран препис на Словото е от края на ХІV- нач. на ХV в., а на Сказанието - от края на ХІІІ - началото на ХІV в.; Разказът е известен засега в преписи между ср. ХV в. и 20-те години на ХVІІ в. Въз основа на най-новите проучвания върху по-старата славянска служба за празника, с начало на канона „Просвети ми душу и серце...“ (Темчин 2014а, 2014б, 2014в, 2016) може да се предположи, че тя най-вероятно е възникнала на територията на Охридската архиепископия или въз основа на образци от нейната традиция, не по-късно от 30-те години на ХІІІ в. 6. Що се отнася до локализацията на произхода на Словото и Сказанието, комбинацията от среднобългарски особености в езика и рашки правопис в най-старите преписи насочва подозренията към същия терен и към ХІІ-ХІІІ в. като време на възникване. „Изчезването“ на тези два текста от южнославянския репертоар лесно може да се обясни с технически причини: краткият им богослужебен живот от няколко десетилетия до въвеждането на Йерусалимския устав (между средата-3/4 на ХІІІ в. и 1/4 на ХІV в.), в чиито месецослови и съпътстващата богослужебна книжнина празникът Пренасяне мощите на св. Никола не присъства.
Сравняването на трите славянски наратива за Пренасяне мощите на св. Никола показва, че те отразяват една и съща интерпретация на събитията и показват определена текстова близост. Трудно е да се каже обаче дали Сказанието и Разказът произхождат от Словото - по-вероятно те са били изготвени въз основа на едни и същ източник, но за различни типове богослужебни състави, и са ползвали различни допълнителни източници. По отношение на този източник/източници засега може да се твърди, че и трите славянски текста нямат нищо общо със синаксарния разказ от Ватопед 1145 и не съвпадат с нито една от известните латински или италогръцки версии, макар в общи линии да ги следват и дори да съобщават отделни подробности от тях (главно от Никифор).
Най-впечатляващо в славянската версия обаче е напълно безконфликтното излагане на събитията, които се случват закономерно и по Божията воля, за всеобщо добро. Всички смущаващи подробности са премахнати, проблеми няма както при изкопаването и отнасянето на мощите в Мира, така и след пренасянето им в Бари. Инициативата е на самия св. Никола, който се явява на благочестив свещеник в Бари и му съобщава, че иска да бъде пренесен в неговия град, понеже Ликия е опустяла и там вече няма кой да го почита (Словото и Сказанието). Участниците в експедицията са „мъже благоговейни и боящи от Бога“; четиримата монаси при гроба на светеца отговарят веднага и без колебание на въпроса къде точно са мощите, дори двама от тях ги придружават до Бари (последното - само в Словото). Самото изваждане на мощите не е описано - казва се само, че баряните са разкопали пода и са ги взели, отново без никаква съпротива или жал от страна на монасите-пазители. В Бари мощите са посрещнати с голяма радост от целия град и целия църковен клир, положени в църква и веднага започват да правят чудеса, които са описани по дни (някои описания съвпадат с текста на Никифор). В края на славянския текст (Словото и Сказанието) се разказва за построяването и освещаването на новата църква, посветена на св. Никола (според желанието на светеца, съобщено пак във видение) и за тържественото полагане на мощите в нея с участието на папата. Тази последна информация сочи, че славянският текст отразява събития, поне 3 години по-късни от основните латински и италогръцки текстове, за които стана дума. В Словото се сочат интересни подробности - като напр., че мощите били поставени в сребърна ракла и зазидани в олтара под светата трапеза, но била оставена „кост от ръката“, която била изложена в църквата в стария му кивот, и хората „целували ръката“. В заключението се казва, че папата, епископите и гражданите на Бари учредили този светъл празник, „който и ние празнуваме сега“, и извършвали много благодеяния на бедните, вдовиците и сираците на този ден. Текстът на Словото (който е най-обемистият), завършва с облажаване на града Бари и неговите жители, откъдето св. Никола се грижи за „всички християни“ като техен помощник и застъпник. В края на Сказанието от Пролога също се подчертава, че след полагането на мощите в Бари не само в този град се радват на помощта и застъпничеството на св. Никола, но „в целия свят и във всички християнски страни“.
В един свой текст от международна конференция, посветена на св. Никола, отец Дж. Чофари, свещеник в църквата на светеца в Бари и изследовател на славянското Слово, възкликва, че неговият финал е триумф на икуменизма и свидетелство за мъдростта на руския народ, който не обръща внимание на схизмата между православната и католическата църква, понеже знае, че причините за нея са политически, а не догматични (т.е. формални, а не същностни) (Чофари 2004: 157-159). Руските издатели на сборника са се разграничили от това мнение (в бел. под линия - Чофари 2004: 154), което разбира се, е смешно, но не променя факта, че отношението на славянските разкази за преноса към „кражбата на латинците“ изглежда странно на фона както на латинските и италогръцките свидетелства, така и на неуморно разпространяваните в православнославянската традиция антилатински съчинения, в които „латинците“ са обвинявани във всички грехове и представени в най-черни краски (срв. Николов 2011 и 2016). А точно периодът след окончателното разделение на църквите в 1054 г. (ХІ-ХІІ в.), е един от най-активните в това отношение. Как биха изглеждали обаче славянските текстове в друг контекст - ако приемем, че празникът Пренасяне мощите на св. Никола от Мира в Бари и съпътстващите го текстове са проникнали в славянския репертоар не в края на ХІ, а в последното десетилетие на ХІІ - първата четвърт на ХІІІ в., и не в Киевска Русия, а на Балканите?
С какво последните десетилетия на ХІІ в и първите десетилетия на ХІІІ в. може да са специални в българската и сръбската история и може ли културно-историческите фактори да обяснят начина, по който изглежда славянската версия на преноса? Преди всичко, това са десетилетия, в които се възстановяват и изграждат по нов начин двете южнославянски държави и се конституират техните независими църкви; както Рашката, така и Търновската книжовна традиця стъпват върху наследството на Охридската архиепископия, която е пренесла и обогатила репертоара от времето на ранносредновековната българска държава. Всичко това се случва на фона на кръстоносните походи и превземането на Константинопол от латинците, което променя политиката на южнославянските държави по отношение на Запада чак до триумфалното завръщане на Михаил VІІІ Палеолог в 1261. За България началото на ХІІІ в. е периодът на уния между българската и Римската църква, която продължава официално от 1204 г. до 1235 (възстановяването на българската патриаршия); за Сърбия, на чиято територия постоянно съжителстват православни и католически епископии - време, когато между последните влизат градове от Адриатическото крайбрежие, които са под юрисдикцията на архиепископа на Каноза и Бари. В тази обстановка икуменизмът, за който говори отец Чофари, изглежда напълно естествено.
Приложение
Пренасянето на мощите на св. Никола от Мира в Бари: интерпретации на събитието в латинската, гръцката и славянската книжнина
Нина Гагова, Институт за литература, БАН
Извадка от Разказа за пренасянето на мощите на св. Никола от Мира в Бари, латинска версия на Никифор гърка, ок. 1087-8 г.
....
След това един много дързък млад мъж се отдели от групата, нетърпелив да изпълни задачата. Той заплашително сграбчи един от пазителите с изваден меч и се закле, че ще го прониже, ако не посочи гроба, съдържащ свещеното тяло. ... Когато пазителите ги видяха готови да разбият пода на църквата и да отнесат тялото, те бяха близо до това да получат удар. Цветът напусна лицата им и кръвта се отцеди от вените им. Те викаха и разкъсваха свещеническите си дрехи. В скръбта си те скубеха космите от главите и брадите си. И искаха повече да напуснат този живот на земята, отколкото да предадат светеца, за когото се грижеха от толкова дълги години...След това младият човек, ...чието име беше Матео, ...свали меча и взе железен чук. Яростно удари мраморната плоча на пода, която се простираше над свещеното тяло, и започна да я разбира малко по малко... Намериха много бяла мраморна гробница, която покриваше вътрешен ковчег. Те не посмяха да я ударят, страхувайки се от нещо ужасно, което може да им се случи. Но Матео, който беше по-дързък от останалите, вече не можеше да възпира горещото си желание; той се подиграваше на мисълта, че някакво зло може да го застигне. Като взе храбро чука от другарите си, той удари яростно. Когато гробът беше отворен, той откри целия ковчег, пълен със свещена течност/миро, до пъпа на свещеното тяло... След това Матео се държа още по-безразсъдно. През целия епизод той с дръзки усилия не се спря пред нищо, така да кажем. Сега, все още с обувки, той стремително се спусна в свещения саркофаг. Веднъж намерил се долу, той потопи и двете си ръце в течността и откри светите реликви, плуващи в обвивката на всички аромати, които обгръщаха свещениците сякаш в ненаситна прегръдка. ... Докато гледаха, местните пазители започнаха да плачат, казвайки: "Светецът е ваш, защото той никога не е разрешавал подобно отношение на друг. Уви, какво голямо зло се случи на нашето отечество".
...Почти веднага несметна тълпа мъже и жени от всички възрасти се събраха на брега на морето, всички обхванати от тежка скръб. Те плачеха, оплаквайки злощастната загуба на такава ценност. И те извикаха към нашите барианци с тези думи: "Кои сте вие и откъде дойдохте, осмелявайки се да извършите такова опустошение на нашите притежания? Какъв е източникът на това дивашко умопомрачение, че да се осмелите да докоснете нашето притежание, положено в това свещено място още от древността? Вижте, според нашия Еолийски хронограф, минаха 775 години, в които никой не е извършил такъв акт, било то император или който и да е друг. (Обаче сега) Господ ясно одобри безпрецедентното ви действие и най-благословеният Му изповедник Николай, който ни остави сираци, напълно преучреди бащинството си сред вас". Като не можеха да се овладеят, облечени и обути те влязоха в морето, и като плачеха, сграбчиха перилата на корабите, като извикаха на гребците: "Върнете ни нашия баща и господар, нашия настоятел и хранител, който всеки път чрез неговата защита ни пазеше от видими врагове. Ако ни дадете цялото или дори част от неговото тяло, няма да бъдем напълно разделени от нашия велик патрон".
....
Цитирана литература:
ВМЧ 2009: Die grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij / Mai. Bd. 2. 9. - 23. Mai. Freiburg, Br. : Weiher, 2009 (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris, T. 53).
Иванова 2011: Иванова, Климентина. Тексты, посвященные святому Николаю в балканских кириллических календарных сборниках. - В: Добрый кормчий. Почитание святителя Николая в христианском мире. Москва, 2011, 166-175.
Красовский 1874: Красовский, Александр. Установление в Русской Церкви праздника 9 мая в память перенесения мощей святителя Николая из Мир Ликийских в г. Бар. (Писано на Евгение-Румянцевскую премию). - ТрКДА,1874, т. 3-4, с. 521-585.
Легких 2011: Легких, Виктория. Службы на преставление и перенесение мощей святителя Николая Мирликийского в славянской рукописной традиции XII–начала XVII в.: текстология гимнографии. Москва–Санкт-Петербург, 2011.
Лосева 2001: Лосева, Ольга. Русские месяцесловы ХІ-ХІІІ в. М., 2001.
Лосева 2006: Лосева, Ольга. Известие о перенесении мощей свт. Николая Чудотворца из Мир в Бари (по греческой Афонской рукописи Vatopediou 1145, 1431 г.). - Византийский временник 65, 2006, 186-190.
Лосева 2007: Лосева, Ольга. Почитание свт. Николая Чудотворца в державе короля Милутина. - В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног од 22. до 24. септембра 2005. године у Косовској Митровици. Центар за Црквене студије, Ниш, Филозофски факултет, Косовска Митровица, Манастир Бањска. Ниш, 2007, 287-292.
Лосева 2009: Лосева, Ольга. Жития русских святых в составе древнерусских Прологов XII – первой трети XV веков. Москва, Рукописьные памятники Древней Руси, 2009.
Миљковић 2007: Миљковић, Б. Немањићи и Св. Никола у Бариjу. – ЗРВИ 44/1, 2007, 275-294.
Николов 2011: Николов, Ангел. Повест полезна за латините: паметник на средновековната славянска полемика срещу католицизма. София, 2011.
Николов 2016: Николов, Ангел. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (ХІ-ХVІІ в.). София, 2016.
Подскальски 1996: Подскальски, Герхард. Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988–1237 гг.). Subsidia Byzantinorossica, t. 1. Санкт-Петербург, 1996, 383–384.
Суботин-Голубовић 2005: Суботин-Голубовић, Татјана. Празновање преноса моштију светога Николе (9/22. мај) према српским рукописима. - Старобългарска литература 33–34 (Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина.), 225–233.
Творогов 1987а: Творогов, Олег. Житие Николая Мирликийского. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Л., Наука, 1987. http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3922 (достъп 11.02.2010)
Творогов 1987б: Творогов, Олег. Ефрем, епископ Переяславля Южного. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1 (XI – первая половина XIV в.). Л., Наука, 1987. http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=3859 (достъп 11.02.2010)
Темчин 2014а: Темчин, Сергей. Славянский канон на перенесение мощей святителя Николая Мирликийского: реконструкция акростиха. - В: ΚΑΛΟΦωΝΙΑ: Науковий збірник з історії церковної монодії та гимнографії, ч. 7. Львів, Видавництво Українського Католицького Університету, 2014, 16-26.
Темчин 2014б: Темчин, Сергей. Древнейшая восточнославянская служба Перенесению мощей святителя Николая Мирликийского (9 мая) как переработка переводной службы Перенесению мощей апостола Варфоломея (24 августа). - SLAVISTICA VILNENSIS 59, 2014, 17–29.
Темчин 2014в: Темчин, Сергей. Заимствования из древнерусского канона на перенесение мощей Николая Мирликийского (9 мая) в канон на перенесение мощей Саввы Сербского (6 мая). - Археографски прилози, 36, 11-20.
Темчин 2016: Темчин, Сергей. Гимн Климента Охридского св. Аполлинарию Равеннскому в древнерусском акростишном каноне Перенесению мощей святителя Николая Мирликийского, in ΚΑΛΟΦΩΝΙΑ: Науковий збірник з історії церковної монодії та гимнографії, ч. 8, Львів, 2016, с. 9–14.
Толстой 1907: Толстой, Николай. Историческая ошибка (Новооткрытая славянская рукопись в Ватиканской библиотеке) // ИОРЯС. 1907. Т. 12. Кн. 2. С. 451-474.
Турилов 2007: Турилов, Анатолий. Древнерусские влияния. - В: Православная энциклопедия, т. 16, Москва 2007, 169. (http://www.pravenc.ru/text/180423.html)
Чофари 2004: Чофари, Джерардо. Перенесение мощей святителя Николая в латинских источниках ХІ века и в русских рукописях. - В: Правило веры и образ кротости. Образ святого Николая, архиепископа Мирликийского в византийской и славянской агиографии, гимнографии и иконографии. Москва, 2004, 135-167.
Шляпкин 1881: Шляпкин, И. Русское поучение XI века о перенесении мощей Николая Чудотворца и его отношение к западным источникам (с факсимиле рукописи XIII—XIV веков). - В: ПДПИ. Т. 10. СПб., 1881. С. 1-23. (http://relig-library.pstu.ru/modules.php?name=618) (достъп 6.12.2017);
Яцимирский 1906: Яцимирский, Александр. Из истории славянской письменности в Молдавии и Валахии. ХV-ХVІІ в. Спб., 1906 (= ПДПИ 162).
Anrich 1913: Anrich, Gustav. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. I. Die Texte. Berlin, 1913.
Anrich 1917: Anrich, Gustav. Hagios Nikolaos. Der heilige Nikolaos in der griechischen Kirche. Texte und Untersuchungen. Bd. II. Prolegomena, Untersuchungen, Indices. Berlin, 1917.
BHВS: Иванова, Климентина. Bibliotheca Hagiographica Balkano-Slavica. С., 2008
Cioffari 1988: Cioffari, Gerardo. San Nicola nella critica storica. Bari, 1988.
Geary 1978: Geary, P. J. Furta Sacra: Thefts of Relics in the Central Middle Ages. Princeton: Princeton University Press. 1978.
Jones 1978: Jones, Ch. W. Saint Nicholas of Myra, Bari, and Manhattan: Biography of a Legend . Chicago, University of Chicago Press, 1978, 176–193. (https://www.stnicholascenter.org/pages/translation-1/) (достъп: 28.06.2019)
Nitti 1937: Nitti di Vito F. La traslazione delle reliquie di S. Nicola. - Japigia 8 (1937), 295-411, 336-356.
Whitmore, E. R. Saint Nicholas, Bishop of Myra (Saint Nicholas of Bari): The Genesis of Santa Claus, 1944, 28-36. (https://www.stnicholascenter.org/pages/translation-2/) (достъп: 28.06.2019)
Съкращения на паметници:
Грујић 100: ръкопис № 100 от сбирката на Р.Груич, Музей на сръбската православна църква (МСПЦ), Белград
НБИВ 89: ръкопис № 89 от сбирката на Народно библиотека "Иван Вазов", Пловдив
Хлуд. 241: ръкопис № 241 от сбирката на Хлудов, Държавен исторически музей (ГИМ), Москва