Нина Гагова

За аспирациите на българския владетел Симеон (893-927) към византийския престол имаме достатъчно надеждни източници, които са отдавна анализирани в литературата; те се отнасят както до негови декларации, така и до негови действия, включително военни. Трябва обаче да се подчертае, че Симеон не се стреми да завладее Константинопол ("Край Босфора шум се вдига"), а да седне на Константинополския престол като легитимен император, доброволно и официално признат за такъв от патриарха и Константинополския елит.

Дияна Николова

Еротичния дискурс за екзотичната жена, за жената от Ориента в западноевропейското изкуство е интересен, но и много обговарян въпрос, на който са посветени много интердисциплинарни, както и по-специализирани изследвания. Ще го изследваме през ракурс, който не предполага отделяне и фаворитизиране на художественото поле като напълно самостойно и функциониращо отделно от всички останали практики в европейския социум, т.е. ще анализираме политиките на виждане на другостта в рамките на динамиките в социалното пространство.

Рая Заимова

Обявената тема „Чуждото“ в „своята“ литература ми даде повод да отворя една специфична страница от неизвестни писмена на българските униати, сред които се откроява фигурата на епископ Лазар Младенов (1853-1918). (фиг. 1) Животът и пътят на този духовник е белязан от всички значими събития в Македония през втората половина на ХІХ век. Неговата биография е известна в общи линии, макар и в историографията да се срещат неточности или противоречия. Огромното му писмовно наследство, съхранено в архивите на католическия орден на лазаристите в Солун и Париж, го представя на пръв поглед като много активен и верен католик в трудния избор на национална духовна институция.

Соня Александрова

Настоящото изложение има за цел да интерпретира от един различен ъгъл отношенията в двойката Мадлен – Жорж от романа на Мопасан „Бел ами“ – а именно посредством съзнателното и целенасочено изграждане на професионален и социален имидж на съпруга от страна на неговата съпруга. Ще подходим към анализа като първо представим наличностите, намеренията, отношенията в художествения текст и след това ги съпоставим със стратегиите на имиджмейкинга, като нахвърлим и част от основанията за прилагането на подобен подход над разглеждания текст.

Николета Пътова

Театърът е сред най-категорично определяните като „чуждост” новости в българския културен и обществен живот през Възраждането. Този факт има своите основания, тъй като моделът на театралното представление изцяло е заимстван от чужди културни практики. Най-ранните известни опити за любителски спектакли се правят почти едновременно през 1856 година в Шумен и в Лом. И в двата града има значително западно присъствие – в Лом, заради транспортната връзка по река Дунав, а в Шумен, заради решението на турските власти да настанят именно там маджарски, полски и чешки емигранти, напуснали по политически причини родните си страни след бунтовната на много места в Европа 1848 година.

Кристиян Янев

Днес, в петдесетата годишнина от мартенските събития от 1968 г. полският опит с травматичната памет за драматичните събития на ХХ в. не е обект единствено на научни изследвания, а продължава да поражда оживени дискусии и да присъства активно в публичното пространство. Доказателство за това са множеството спорове и дебати от последните няколко десетилетия, посветени на полско-еврейските отношения и Холокоста.

Надежда Александрова, Бойка Илиева

През последното десетилетие на ХIХ в. българският читател за първи път се докосва до италианското женско писане и това става чрез белетристиката на Матилде Серао. Популярността на творчеството ѝ се наблюдава по страниците на периодичните издания и не секва около три десетилетия – от началото на 90-те години на XIX век до 20-те години на XX век.

Мая Горчева, Стефанка Митева

За идването им предупреждава Орсън Уелс в радиотеатър, излъчен на 30 октомври 1938 г. Съобщава го и рекламният лозунг в плаката на филм на Стивън Спилбърг от 2005 г. Да, марсианците отдавна са тук във вида, в който ги представят многобройни изображения на земляните.

Румяна Л. Станчева

Емблематичен писател на румънския ХIХ век и началото на ХХ век, класикът на румънската комедиография и на кратките сатирични форми Йон Лука Караджале е, по произход, от семейство дошло от Балканите, гръцко, албанско, арумънско или българско, тоест той е по-скоро „чужд“ по потекло на румънския свят. Критичността му към прохождащата и често невежа демокрация бива окачествявана от противниците му като антирумънска. Станал част от литературния кръг на образованите млади писатели Жунимя и близък до консерваторите, литературните му текстове често биват атакувани от критиката и по политически причини.

Теодора Цанкова

В самото начало на XX в. испанският писател Рамон Мария дел Валие-Инклан публикува поредица от четири новели, на която дава общото заглавие „Сонати“. Всяка от новелите е кръстена на определен сезон: най-напред, през 1902 г., излиза „Есенна соната“, следват я „Лятна соната“ (1903), „Пролетна соната“ (1904) и „Зимна соната“ (1905). Поредицата има подзаглавието „Спомени на маркиз де Брадомин“ и уводна бележка, която гласи: „Тези страници са фрагмент от „Свидни спомени“, които вече много остарял, започва да пише в емиграция маркиз Де Брадомин.

Антоан Божинов

Фотографията като технологичен феномен е силно зависима от развитието на специфичния си инструментариум от появата ѝ до днес. Освен това тя дава известна свобода на тълкуванията, но доста точно определя визията на обекта си. Съобразявайки се с тези специфики реших да представя изображения, принадлежащи към различни периоди, при анализа и декодирането на които да се търси отговор на въпроса за другостта, различието като обществена представа.

Николай Аретов

Чужденките, омъжени за българи, са основен елемент при изграждането на образа на „чуждото“ в „своята“ култура. Те играят важна роля в това, което се опитах да определя като „икономика на жените“. Отношението към тях в ранното модерно общество всъщност следва по-старите традиции - по правило е подозрително, ако не и негативно. При това не само в патриархалната среда, за която то изглежда естествено, но и сред „модернизаторите“, които отхвърлят (някои от елементите на) старото.

Деница Петрова

В българските, сръбските и византийските кратки хроники от ХV-ХVІІ в. са подробно описани процесът на османската експанзия и периодът непосредствено след нея. В летописните бележки се преплита историята на балканските народи, на завоевателите, на поданиците на Хабсбургската и Руската империя. В лаконичните известия срещаме сведения за мюсюлмани, католици и – по-рядко – за евреи. Особеност на жанра на кратките хроники е отворената традиция на текста.

Маламир Спасов

Точно в 12.30 по обяд на 03 ноември 1857 г., на един кей на Темза в района на Кучешкия остров, Хенриета Хоуп, дъщеря на един от големите спонсори на Източната компания (The Eastern Company), разбила бутилка шампанско в носа на кораба и, за учудване на всички присъстващи, казала: „Кръщавам те „Левиатан”!” (Ashton 2017: 134). Последвал инцидент с една от макарите, двама души загинали, високият прилив отминал и спускането на гигантския параход по вода било отложено с няколко месеца.

Йонка Найденова

Както вече съм изтъквала, културологичното битие на превода е особено важно с оглед на специфичните характеристики на дадена езикова общност, на конкретната култура и онзи дълбинен код на предаване на информацията, който е в състояние да преодолява езиковите и духовните бариери, да подпомага осмислянето на чуждите духовно-познавателни практики, на тяхното пресаждане в новата среда на културата-цел. Така и в този процес на обмен на информация, на самото общуване, се преодоляват междукултурните бариери, усвояват се чуждите познания и опит, обогатява се родната културна традиция.