• АКСЛИТ - Академичен кръг по сравнително литературознание

Академичен кръг по сравнително литературознание

Литературни приятелства и вражди

Академичният кръг по сравнително литературознание
предвижда да проведе

Научна конференция
18 октомври 2024
Софийски университет, зала 1

на тема:

Литературни приятелства и вражди

Примерна проблематика:

- Сравнителни наблюдения върху чужди творби, високо цени от автора. Родства по избор, реални или въобразени.
- Литературни приятелства, далечни и близки. През национални граници и епохи.
- Литературни несъгласия. Отхвърляне на образци, съпротива срещу авторитетни чужди модели.
- Пътуващи сюжети на фикционални (фикционализирани) приятелства и вражди, интерпретирани в различни произведения.
- Приятелства и вражди в превода. Лични отношения между автори и преводачи. Идеологически разминавания, документирани чрез преводачески избори, обяснителни бележки, предговори и послеслови. Конкуренция между преводачи.

Поканват се всички, които се чувстват провокирани от предложената тема, да изпращат заявки, придружени с резюме от около 600 знака, на организаторите на конференцията: Николай Аретов, Теодора Цанкова, Клео Протохристова, Витана Костадинова, Маламир Спасов на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Срок за заявки 20 септември 2024.

Вижте още...


Декларация на Академичният кръг по сравнително литературознание

Академичният кръг по сравнително литературознание решително осъжда военната агресия на Русия и призовава за незабавното ѝ прекратяване.

Нашите професионални усилия винаги са били насочени към опознаването на другите култури и общуването с тях. Убедени сме, че това общуване е жизнено необходим елемент от културата, който е диаметрално противоположна на войната (на всяка война) и на насилието.

Изказваме съболезнования на близките на жертвите и изразяваме своята съпричастност към всички страдащи от ужасите на войната в Украйна.

Желаем на нашите колеги и приятели в Русия кураж да се противопоставят на насилието. Искрено съчувстваме нашите колеги в Украйна и на целия украински народ. Вярваме, че доброто ще победи, надяваме се, че това ще стане скоро.

  • Ангел В. Ангелов
  • Амелия Личева
  • Андриана Спасова
  • Анна Алексиева
  • Антоанета Балчева
  • Антоанета Робова
  • Бисерка Стоименова
  • Витана Костадинова
  • Димитър Камбуров
  • Дияна Николова
  • Елица Дубарова-Петкова
  • Жоржета Чолакова
  • Йорданка Бибина
  • Катерина Кокинова
  • Клео Протохристова
  • Мая Тименова-Коен
  • Младен Влашки
  • Надя Данова
  • Николай Аретов
  • Огнян Ковачев
  • Рая Заимова
  • Соня Александрова
  • Теодора Цанкова
  • Юлиан Жилиев



Представи и миражи: Чуждото в своята литература
  • Аспирациите на цар Симеон към византийския престол: библейски модели и исторически аргументи

    Нина Гагова

    За аспирациите на българския владетел Симеон (893-927) към византийския престол имаме достатъчно надеждни източници, които са отдавна анализирани в литературата; те се отнасят както до негови декларации, така и до негови действия, включително военни. Трябва обаче да се подчертае, че Симеон не се стреми да завладее Константинопол ("Край Босфора шум се вдига"), а да седне на Константинополския престол като легитимен император, доброволно и официално признат за такъв от патриарха и Константинополския елит.

    Прочетете

  • Екзотична еротика - европейското чуждо като другото свое

    Дияна Николова

    Еротичния дискурс за екзотичната жена, за жената от Ориента в западноевропейското изкуство е интересен, но и много обговарян въпрос, на който са посветени много интердисциплинарни, както и по-специализирани изследвания. Ще го изследваме през ракурс, който не предполага отделяне и фаворитизиране на художественото поле като напълно самостойно и функциониращо отделно от всички останали практики в европейския социум, т.е. ще анализираме политиките на виждане на другостта в рамките на динамиките в социалното пространство.

    Прочетете

  • Латини и българи

    Рая Заимова

    Обявената тема „Чуждото“ в „своята“ литература ми даде повод да отворя една специфична страница от неизвестни писмена на българските униати, сред които се откроява фигурата на епископ Лазар Младенов (1853-1918). (фиг. 1) Животът и пътят на този духовник е белязан от всички значими събития в Македония през втората половина на ХІХ век. Неговата биография е известна в общи линии, макар и в историографията да се срещат неточности или противоречия. Огромното му писмовно наследство, съхранено в архивите на католическия орден на лазаристите в Солун и Париж, го представя на пръв поглед като много активен и верен католик в трудния избор на национална духовна институция.

    Прочетете

  • Пресъздаването на образа – припознаване на своето

    Соня Александрова

    Настоящото изложение има за цел да интерпретира от един различен ъгъл отношенията в двойката Мадлен – Жорж от романа на Мопасан „Бел ами“ – а именно посредством съзнателното и целенасочено изграждане на професионален и социален имидж на съпруга от страна на неговата съпруга. Ще подходим към анализа като първо представим наличностите, намеренията, отношенията в художествения текст и след това ги съпоставим със стратегиите на имиджмейкинга, като нахвърлим и част от основанията за прилагането на подобен подход над разглеждания текст.

    Прочетете

  • Чужденците и създаването на българския театър

    Николета Пътова

    Театърът е сред най-категорично определяните като „чуждост” новости в българския културен и обществен живот през Възраждането. Този факт има своите основания, тъй като моделът на театралното представление изцяло е заимстван от чужди културни практики. Най-ранните известни опити за любителски спектакли се правят почти едновременно през 1856 година в Шумен и в Лом. И в двата града има значително западно присъствие – в Лом, заради транспортната връзка по река Дунав, а в Шумен, заради решението на турските власти да настанят именно там маджарски, полски и чешки емигранти, напуснали по политически причини родните си страни след бунтовната на много места в Европа 1848 година.

    Прочетете

  • Вина и отговорност (полско-еврейските отношения в есетата на Хенрик Гринберг, Ян Блонски и Йежи Йедлицки)

    Кристиян Янев

    Днес, в петдесетата годишнина от мартенските събития от 1968 г. полският опит с травматичната памет за драматичните събития на ХХ в. не е обект единствено на научни изследвания, а продължава да поражда оживени дискусии и да присъства активно в публичното пространство. Доказателство за това са множеството спорове и дебати от последните няколко десетилетия, посветени на полско-еврейските отношения и Холокоста.

    Прочетете

  • Матилде Серао – една "превъзходна жена" на български език

    Надежда Александрова, Бойка Илиева

    През последното десетилетие на ХIХ в. българският читател за първи път се докосва до италианското женско писане и това става чрез белетристиката на Матилде Серао. Популярността на творчеството ѝ се наблюдава по страниците на периодичните издания и не секва около три десетилетия – от началото на 90-те години на XIX век до 20-те години на XX век.

    Прочетете

  • Марсианците са вече тук: Версии за срещите с извънземния разум според илюстрованата преса и според „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри

    Мая Горчева, Стефанка Митева

    За идването им предупреждава Орсън Уелс в радиотеатър, излъчен на 30 октомври 1938 г. Съобщава го и рекламният лозунг в плаката на филм на Стивън Спилбърг от 2005 г. Да, марсианците отдавна са тук във вида, в който ги представят многобройни изображения на земляните.

    Прочетете

  • Йон Лука Караджале, „свой“ или „чужд“

    Румяна Л. Станчева

    Емблематичен писател на румънския ХIХ век и началото на ХХ век, класикът на румънската комедиография и на кратките сатирични форми Йон Лука Караджале е, по произход, от семейство дошло от Балканите, гръцко, албанско, арумънско или българско, тоест той е по-скоро „чужд“ по потекло на румънския свят. Критичността му към прохождащата и често невежа демокрация бива окачествявана от противниците му като антирумънска. Станал част от литературния кръг на образованите млади писатели Жунимя и близък до консерваторите, литературните му текстове често биват атакувани от критиката и по политически причини.

    Прочетете

  • Географските местоположения в „Сонатите“ на Рамон Мария дел Валие-Инклан

    Теодора Цанкова

    В самото начало на XX в. испанският писател Рамон Мария дел Валие-Инклан публикува поредица от четири новели, на която дава общото заглавие „Сонати“. Всяка от новелите е кръстена на определен сезон: най-напред, през 1902 г., излиза „Есенна соната“, следват я „Лятна соната“ (1903), „Пролетна соната“ (1904) и „Зимна соната“ (1905). Поредицата има подзаглавието „Спомени на маркиз де Брадомин“ и уводна бележка, която гласи: „Тези страници са фрагмент от „Свидни спомени“, които вече много остарял, започва да пише в емиграция маркиз Де Брадомин.

    Прочетете

  • Образът на другия и българската фотография до 1990 г. Фрагментарни наблюдения

    Антоан Божинов

    Фотографията като технологичен феномен е силно зависима от развитието на специфичния си инструментариум от появата ѝ до днес. Освен това тя дава известна свобода на тълкуванията, но доста точно определя визията на обекта си. Съобразявайки се с тези специфики реших да представя изображения, принадлежащи към различни периоди, при анализа и декодирането на които да се търси отговор на въпроса за другостта, различието като обществена представа.

    Прочетете

  • Любен Каравелов и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович

    Николай Аретов

    Чужденките, омъжени за българи, са основен елемент при изграждането на образа на „чуждото“ в „своята“ култура. Те играят важна роля в това, което се опитах да определя като „икономика на жените“. Отношението към тях в ранното модерно общество всъщност следва по-старите традиции - по правило е подозрително, ако не и негативно. При това не само в патриархалната среда, за която то изглежда естествено, но и сред „модернизаторите“, които отхвърлят (някои от елементите на) старото.

    Прочетете

  • Образът на религиозно чуждите в кратките хроники от ХV-ХVІІ в.

    Деница Петрова

    В българските, сръбските и византийските кратки хроники от ХV-ХVІІ в. са подробно описани процесът на османската експанзия и периодът непосредствено след нея. В летописните бележки се преплита историята на балканските народи, на завоевателите, на поданиците на Хабсбургската и Руската империя. В лаконичните известия срещаме сведения за мюсюлмани, католици и – по-рядко – за евреи. Особеност на жанра на кратките хроники е отворената традиция на текста.

    Прочетете

  • „Великият Левантинец“ или за границите на безграничното

    Маламир Спасов

    Точно в 12.30 по обяд на 03 ноември 1857 г., на един кей на Темза в района на Кучешкия остров, Хенриета Хоуп, дъщеря на един от големите спонсори на Източната компания (The Eastern Company), разбила бутилка шампанско в носа на кораба и, за учудване на всички присъстващи, казала: „Кръщавам те „Левиатан”!” (Ashton 2017: 134). Последвал инцидент с една от макарите, двама души загинали, високият прилив отминал и спускането на гигантския параход по вода било отложено с няколко месеца.

    Прочетете

  • Културологични параметри на превода (с оглед на повестта „Жълтата роза” от Мор Йокаи)

    Йонка Найденова

    Както вече съм изтъквала, културологичното битие на превода е особено важно с оглед на специфичните характеристики на дадена езикова общност, на конкретната култура и онзи дълбинен код на предаване на информацията, който е в състояние да преодолява езиковите и духовните бариери, да подпомага осмислянето на чуждите духовно-познавателни практики, на тяхното пресаждане в новата среда на културата-цел. Така и в този процес на обмен на информация, на самото общуване, се преодоляват междукултурните бариери, усвояват се чуждите познания и опит, обогатява се родната културна традиция.

    Прочетете

Писателят като преводач. Преводачът като писател

Конференцията разглежда различните аспекти на връзките писател - преводач. Значителна част от българските писатели от всички периоди се изявяват като преводачи, в някои случаи професионални преводачи опитват перото си като автори на литературни текстове. Явлението е познато в практически всички литератури, вероятно в различна степен и с различни особености.

Конференцията се проведе на 7 и 8 април 2016 в Софийския университет.

Нашите сборници


La France Europe
Traditionel
Goliamoto Vpisvane
Migrirashti

Наши книги


Vitana Kostadinova
Boyka Ilieva
CoverRousseau
Cover Purva Radost2
Danova Sbornik
Alexandrova
Balcheva
Byron
Comics
D Nikolova
Danova Dobrovski
Hristoforov
Kalin Mihaylov
M Proust
Ina Hristova
Mladen Vlashki
NikoletaCover
P Danova
Stancheva Papazov
R Stancheva
S Alexandrova Book
Lubka Lipcheva
Svetla Cherpokova
Gorcheva
Vlashki Romanologiya
Sonya Alexandrova 1953
K Mihaylov Book
E Getova Book
M Spasov Book
Serafimova
M Vladeva
Marina Vladeva 2015
Marina Vladeva Libra 2016
Margarita Serafimova
Другата Итака
Гласът на Барока