Character recreation – recognizing of its own

(Abstract)

Sonya Aleksandrova

This work examines the building of the social image of the main character from Maupassant’s novel “Bel Ami” by his first wife Madlen – his own (re)creator – in the sense of the economic logic of shaping a market image. The focus is on the step by step plan realization for the integration of socially “alien” character in inaccessible for him midst, while is present obvious deficit of the necessary quality. The factors of successful “migration” by George are followed from outer to the social processes “no one” to socially recognized “distinctive”.

Настоящото изложение има за цел да интерпретира от един различен ъгъл отношенията в двойката Мадлен – Жорж от романа на Мопасан „Бел ами“ – а именно посредством съзнателното и целенасочено изграждане на професионален и социален имидж на съпруга от страна на неговата съпруга. Ще подходим към анализа като първо представим наличностите, намеренията, отношенията в художествения текст и след това ги съпоставим със стратегиите на имиджмейкинга, като нахвърлим и част от основанията за прилагането на подобен подход над разглеждания текст.

Мопасан рисува двата визирани персонажа от треторазреден произход, със скромни финансови възможности, но с големи амбиции. В началото на романа Жорж е напълно изолиран от елитното парижко общество, докато Мадлен е част, макар и второстепенна, от кръга около г-н Валтер, благодарение на брака си, и както по-късно разбираме, на любовната си връзка с аристократа Водрек. И двамата, макар и по специфичен начин, са представени като физически привлекателни за срещуположния пол. Основното различие при портетирането им е от езиков характер и можем да го характеризираме като „директно“ описание на външността на Мадлен: „Une jeune femme blonde était debout qui l’attendait, ... Elle était vêtue d’une robe de cachemire bleu pâle qui dessinait bien sa taille souple et sa poitrine grasse... Elle avait les yeux gris, d’un gris azuré qui en rendait étrange l’expression, le nez mince, les lèvres fortes, le menton un peu charnu, une figure irrégulière et séduisante, pleine de gentillesse et de malice“ (Maupassant 1961: 59-60). Докато при Жорж то изглежда като „създаващо впечатление“, но несигурно: „Comme il portait beau, par nature et par pose d’ancien sous-officier...“ (Maupassant 1961: 35), „Quoique habillé d’un complet de soixante francs, il gardait une certaine élégance tapageuse, un peu commune, réelle cependant. Grand, bien fait, blond, d’un blond châtain vaguement roussi, avec une moustache retroussée, qui semblait mousser sur sa lèvre, des yeux bleus, clairs, troués d’une pupille toute petite, des cheveux frisés naturellement, séparés par une raie au milieu du crâne, il ressemblait bien au mauvais sujet des romans populaires“. (Maupassant 1961: 36 Навсякъде в текста курсивите в цитираните пасажи са мои.)
Подобно стилистично различие при изграждането на портретите на героите подсказва за налични качества при нея и за недостиг или евентуален потенциал за такива при него. Младият мъж прилича повече на представа, създадена в нечие съзнание и допустима да бъде различна при отделните персонажи, отколкото на завършен образ със специфични характеристики.

Най-общо казано Мадлен Форестие – първата съпруга на главния герой, е негов политически съветник, двигател на журналистическата му кариера и не на последно място финансов и светски навигатор. Тя заема особено място в творбата и демонстрира различно поведение от останалите дами, представяйки сходни характеристики с тези на еманципираната жена. Единствената неподвластна на неустоимия чар на Бел ами, при която сцените на емоционален изблик са сведени до минимум – само след смъртта на Водрек, Мадлен цели задкулисно влияние в политическия и финансов живот посредством манипулиране на мъжете, за разлика от останалите женски персонажи, които само се ползват от емоционалното увлечение и социалния престиж на същите мъже. Тя е притежател на впечатляващо балансиран характер, интелект, желание за професионална изява, журналистическа дарба и стремеж към равноправни отношения в брака, съчетани с физическа привлекателност, рационално поведение, съобразителност и хладнокръвие. Първата съпруга на Дюроа се интересува предимно от парламентарните дискусии и решенията на Министерския съвет, като манипулативно проправя пътя на амбициозния, но бездарен журналист; организира съвместния им живот и логически направлява поведението му по отношение на светския живот, емоционалните връзки и професионалните изяви. Мадлен предначертава полезните любовни авантюри на Жорж като първо го подтиква към връзка с г-жа дьо Марел, след това и с г-жа Валтер. Тя съставя журналистическите му статии и така задава посока на общественото мнение, което вестникът „Ла ви франсез“ направлява. Отново под нейно давление Дюроа получава почетно отличие. В семейните им отношения преобладава професионалната обмяна на информация в посока от Мадлен към Жорж. Затова сме склонни да мислим, че тя всъщност оформя и ръководи обществения и професионален имидж на Бел ами. Докато съпругът, на практика лишен от собствени качества, се оставя на вещите ѝ напътствия поради безмерната си амбиция да покори „свинете“, които си мислят, че са нещо повече от него, заради парите в джоба си.

Тук ще си позволим да отбележим нещо, което ни се струва важно за аргументирането на хипотезата, макар да изглежда странично за текста. Амбицията става осъществима за треторазредния човек, респективно персонаж в литературата, с установяването на капиталистическите отношения. В този смисъл тя се демократизира въз основа на придобитите граждански права и икономическата активност. Просвещението изгражда позитивните характеристики на нейната реализация – предприемчивост, трудолюбие, постоянство, образованост, съобразителност, морални християнски устои. Мопасан ни предлага различна перспектива – тържеството ѝ при пълно отсъствие на подобни качества.

Поведението на героинята демонстрира постъпателно, нарочно и манипулативно реализиране на проект за интегрирането на маргиналната фигура на Дюроа в групата на социалния елит с цел упражняване на въздействие над обществото. Мопасановият текст дава достатъчно основание за подобна хипотеза още във втора глава, където по време на вечерята у Форестие „Mme Forestier couvrait Duroy d’un regard protecteur et souriant, d’un regard de connaisseur qui semblait dire: «Toi, tu arriveras»“ (Maupassant 1961: 68). Почти веднага след като рационализира възможността за успех на младия мъж идва първото прошепнато полезно наставление към Жорж „ ... la jeune femme lui dit à mi-voix: – Faites donc votre cour à Mme Walter. Puis elle s’éloigna avant qu’il eût pu répondre un mot“ (Maupassant 1961: 71). Макар да вижда Мадлен за първи път, провинциалистът ѝ се доверява и отива да говори със съпругата на собственика на вестник. На следващия ден Мадлен съставя първата му статия за „Ла ви франсез“, умело изтъквайки какво би заинтересувало публиката и елиминирайки неподходящата информация, като веднага след това насочва любопитството му към Клотилд „Brusquement elle demanda: – Qu’est-ce que vous pensez de mon amie, Mme de Marelle ? ... Quand vous la connaîtrez mieux, vous verrez comme elle est fine et gentille. Allez donc la voir un de ces jours“ (Maupassant 1961: 90-91).

Стратегията ѝ успешно е пусната в действие. До края на романа тя ще осъществи поредица от подобни „подсказки“ към Жорж, той ще ги реализира послушно и ще се превърне в успял млад мъж. Ще приведем само един пример от трета глава на втора част на романа, която е особено интересна за нашия анализ. Мадлен умело насочва вниманието му към емоционалното отношение на г-жа Валтер към него: „– Tu sais que tu as inspiré une passion à Mme Walter? Il répondit incrédule: – Allons donc! – Mais oui, je te l’affirme, elle m’a parlé de toi avec un enthousiasme fou.“ (Maupassant 1961: 317) И като му дава да разбере, че Виржини е физически недостижима за него, изостря любопитството и завоевателния нагон на Жорж, за което свидетлества отговорът му на следващия ѝ ход “Si tu n’étais pas engagé, je te conseillerais de demander la main de... de Suzanne, n’est-ce pas, plutôt que celle de Rose ? Il répondit, en frisant sa moustache: – Eh! la mère n’est pas encore piquée des vers“ (Maupassant 1961: 318).

Възниква въпросът – защо от първата им среща Мадлен е толкова „благоразположена“ към него, защо му помага и го насочва? Отговорът се изяснява в края на първа част: съпругът ѝ е болен от известно време и тя подготвя вариант „Б“ за собственото си бъдеще, без ни най-малко да е ръководена от каквито и да било филантропски подбуди ¹. Чрез издигането на мъжа до себе си, Мадлен реализира своето влияние в политическия и финансовия сектор. С напредването на сюжетното действие става ясно, че поведението на светската жена спрямо мъжете в живота ѝ е циклично, но еднотипно – избира млади дебютанти, с приятен външен вид, но без личностни качества и финансови възможности, за да ги направлява. „Oui et non. Elle vit très retirée, m’a-t-on dit, dans le quartier Montmartre. Mais... il y a un mais... je lis depuis quelque temps dans La Plume des articles politiques qui ressemblent terriblement à ceux de Forestier et de Du Roy. Ils sont d’un nommé Jean Le Dol, un jeune homme, beau garçon, intelligent, de la même race que notre ami Georges, et qui a fait la connaissance de son ancienne femme. D’où j’ai conclu qu’elle aimait les débutants et les aimerait éternellement. Elle est riche d’ailleurs. Vaudrec et Laroche-Mathieu n’ont pas été pour rien les assidus de la maison“ (Maupassant 1961: 477). В нейния случай от имиджова гледна точка дори можем да наблюдаваме „интегрирани образи, при които се изграждат нагласи към образа на базата на отношение към друг вече изграден такъв образ. Обвързването им преекспонира качествата и влияе върху нагласите“ (Бондиков 2011: 351). Т.е. тя само „осъвременява и подобрява“ характеристиките, които знае, че са желани от набелязаната среда.

Логично възниква следващо питане – защо сме се спрели точно на имиджа като понятие и методология за нейното въздействие върху мъжете? Основания за избора, преди самия текст, ни дава авторът в своя предговор „Романът“ към „Пиер и Жан“, където изтъква предпочитанията си към обективното писане, стремежа към внимателно наблюдение на действителността с цел откриване на характерното и предаването му чрез точните думи, изхождащи от авторския темперамент. Днес ние обясняваме с подобни средства реалистичната и част от натуралистичната естетика, а Мопасан се стреми към „la révélation de ce qu’est véritablement l’homme contemporain devant ses yeux, il devra n’employer que des faits d’une vérité irrécusable et constante“ (Maupassant:16). Той обаче избира да нарече така създадената реалистична представа по друг начин – илюзия – избирателен образ на действителността, пречупен през погледа и разбирането на твореца, т.е. субективен образ, който манипулира читателя да го предпочете като повярва в „истинността“ му: „J’en conclus que les Réalistes de talent devraient s’appeler plutôt des Illusionnistes“ (Maupassant: 18). Значи, ако Мопасан внимателно наблюдава действителността и подбира характерното от нея, е добре и ние да ѝ обърнем внимание.

Всъщност описаната в романа среда е тази на 80-те години на XIX век. За нея знаем, че представлява началото на първа фаза от конструирането на консуматорско капиталистическо общество, в която буржоазията (и тук вече става дума не за едрата буржоазия, която се е установила във властта, а за най-ниските ѝ прослойки) се опитва да се утвърди в обществото все още следвайки аристократичния модел ² (Липовецки и Шарл 2005: 25). Това може да стане като повърхностно мимикрира поведение и вид, но за целта са нужни средства – финансови и личностни, които ще доведат до самовалоризация на конкретния индивид, присвояващ си колективна действителност като лична стратегия (Липовецки 2008: 200). Най-общо казано героите на Мопасан обитават времето на Големите магазини, умножаващи разнообразието от стоки, продаващи на фиксирани цени, съблазняващи с украса и обстановка, представящи идеята за пазаруването като изкуство на щастието. Те са извлечени от епохата на раждането на марките („Кока-кола“, „Кодак“...), които ще се превърнат в ориентир за купувача; на първите реклами; на масовия маркетинг – тази епоха, която ще започне превъзпитанието на хората в потребители и ще открие възможностите за превръщането на всичко в продукт. Затова изборът на имиджа като оперативен механизъм ни се стори подходящ на фона и на актуалната социоикономическа среда, и на героя, който можем да определим като консуматор. Защото Жорж всъщност се стреми към съответно обществено положение, за да се самодокаже като равен по статус на елита. Той по принцип се смята за такъв и отчита като разлика спрямо него само финансовото си състояние. Персонажът няма желание да доказва възможности, нито качества – той се стреми да задоволи естествените си потребности: за пиене, за жени, за дрехи. Неговото искане е да консумира, да притежава, за да демонстрира лукса на елитните кръгове. Той много добре онагледява твърдението, че “през XIX век Големите магазини изобретиха шопинга като ново развлекателно занимание и създадоха у буржоазните класи неустоима нужда да се консумира“ (Липовецки 2008: 118).

Да започнем прилагането на методиката с това, че създаването на имидж ³ предполага да бъде генериран образ и да му се припишат качества, без значение дали реално прототипът ги притежава, които ще му дадат възможност да се впише по адекватен начин в определена социална среда. Така имаме пълно съвпадение между амбицията на Жорж – да се реализира във високите етажи на обществото, и тази на Мадлен – да манипулира общественото мнение и политическия живот в своя полза, т.е. изграждайки имиджа на Жорж, без той да го е искал, героинята облагодетелства себе си и помага на него: „... имиджът е следствие от намерението да манипулираме, както и едно от основните ни средства за манипулация“ (Бондиков 2011: 296). Следователно при анализа на централния персонаж би било добре да открием и обясним всички възможни съставки на личностния имидж, които според Панасюк са: прототип – човекът, чиито имидж се гради; неговите действителни характеристики; група от хора, на които ще влияе имиджът; образ на човека, формиран в психиката на групата и мнението за човека като оценка, възникнала в психиката на групата (Панасюк 2008: 37). Имаме прототип – Жорж, както и неговите макар и минимални характеристики – амбиция и привлекателна за жените външност. На лице е и групата, в която той трябва да бъде внедрен – кръгът на семейство Валтер, който символизира финансовия и журналистически елит. Остава да проследим характеристиките на образа, който Мадлен оформя, и мнението, възникнало на неговата основа.

Налага се да отбележим, че имиджът основно е предварително планиран, изкуствено и целенасочено създаден, затова той „не отразява същността на субекта, а я манипулира“ (Бондиков 2011: 297) – в този смисъл той е чисто търговски продукт, целящ да бъде продаван и купуван в обществото. Подобно твърдение напълно пасва на характеристиките на Дюроа – разменящ сексуални услуги за социален статус. Той не се свени да взема тайно подхвърлените суми от любовницата си Клотилд, нито да присвои половината наследство от любовника на Мадлен, нито да прибере спечелената сума от борсови машинации благодарение на бившата си любовница Виржини – напротив, смята, че си ги е заслужил. В желанието си да успее, той е съгласен да се продаде и го прави под вещото ръководство на Мадлен, защото сам не притежава необходимите качества и ресурси.

Също така в логиката на характеристиките на имиджа се вписват неговата емоционална обагреност, внедряването му в съзнанието на група от хора, възможността да бъде моделиран и променян, публичността му и психологическото въздействие. Мадлен Форестие всъщност постепенно изработва една красива и фалшива представа за влиятелен журналист, интересен светски мъж, желан любовник с аристократичен произход като ѝ придава легитимност посредством манипулативни маневри. В този смисъл тя впряга в действие всички наличности, представящи ни пълна картина на субекта, възприеман от другите – как говори, как се облича, как действа, какво умее, в какво обкръжение се движи (Bird 1994: 1). Но Жорж е твърде беден откъм възможности – не умее да говори, да се облича, да действа, без образование е, без среда. Такъв е представен в началото на романа; такъв e в сцените насаме със съпругата си; дори след като натрупва известен опит в изисканото общество, пак изглежда банален и непохватен при общуването. Той е един с нищо не блестящ индивид от провинцията – типичен недообразован младеж, с една особеност – притежава безкрайна амбиция. Именно тя го превръща в желан от Мадлен обект, в добавка с привлекателна външност. На практика от нищото героинята ще създаде една успешна „представа“, която ще интегрира в средата на богатите съпруги.

Затова ще спомогне и друга специфика на имиджа – отразяването на социалните очаквания на определени групи, продиктувани от техните интереси и потребности. Дюроа ще се „вмъкне“ в парижкия елит и благодарение на нуждите на този елит. Мадлен го проектира като идеологическо оръжие в политическите полемики и финансови спекулации чрез журналистическите му изяви, като острие на манипулативната преса, обслужващо конкретните интереси на Валтерови. Семейството и кръгът около него се нуждае от услугите му, макар че отвъд женските му представители не го харесва особено. Освен манипулативни услуги за мъжете, Жорж ще извършва и утешителни услуги за жените им. Така според съвременните разбирания за имиджа той задоволява необходимите два вида потребности: на притежателя и на обществото/групата (Бондиков 2011: 298).

Ако се позовем на Петров, изграждането на имиджа включва 6 фази: градиране на потребности, избор на прототип, позитивно профилиране, минимализиране на негативния профил, профилиране на опонента/конкурента, медийна адаптация и контрол на рецепцията на имиджа (Петров 2005: 242-275). От тази схема в романа имаме почти всички етапи – отрицателното у Жорж е старателно прикривано от Мадлен, въпреки че някои негови постъпки излизат наяве – тя не е способна да го контролира непрекъснато; всичко положително е деликатно изтъквано на светски сбирки и чрез писането на статии; поддържа се и потребността от „перото му“; таргетиран е и образът на опонента – епизодът с дуела елиминира пряката му конкуренция. Като акт на контрол на рецепцията на имиджа му можем да тълкуваме издействаното от Мадлен удостояване с орден. Понеже Дюроа не се ползва с достатъчен авторитет сред колегите си, нито с необходимия престиж във висшето общество ⁴, високото отличие е опит да се компенсират тези дефицити и да се наложи някаква форма на уважение към него – факт, който героят не оценява, защото не може да разбере. За него от значение са единствено парите. При все това на сватбата си със Сюзан той гордо слага на ревера червената лента на Почетния легион, предусещащ триумфа си: „Отличията толкова ценни и жизнено важни в издигането на един буржоа през ХIХ век – никой не устоява на Почетния легион, дори Флобер – са нещо повече от утеха: те са реванш“ (Мюра 2003: 194).

И тук изниква едно привидно несъответствие – въпреки напътствията на съпругата, героят не успява да спечели респект в желаната социална среда, защото му липсва репутация. Ако приемем репутацията като общо мнение за достойнствата и недостатъците на субекта, то тя предполага личен опит и включва плюсове и минуси, изгражда се на базата на съществуващи факти и действия, създава се дълго време и представлява мярка на доверие от страна на публиката, докато имиджът се явява мярка на очакване (Бондиков 2011: 319). Жорж не се ползва с доверие от страна на мъжете, но печели симпатии сред дамите и това е част от стратегията на Мадлен. Тя не цели пълното му приемане сред финансовия и политически елит, а само частичната му интеграция, от която ще произтичат дивиденти за нея – тя трябва да остане нужна на съпруга си, за да продължава да провежда своята политика. Затова героинята не се грижи за репутацията на своята половинка, която би я еманципирала от услугите ѝ, а само задава очаквания към нея и то от страна на женската половина от набелязаната среда.

Бракът между Мадлен и Жорж е част от стратегическото позициониране в нейния план. Да го наречем брак по сметка няма да бъде съвсем точно, защото единствената полза, която съпругата би имала, е потенциалната успешна реализация на собствения ѝ проект. А от позицията на съпруга, макар да изглежда единствена възможност да встъпи в съюз с жена с някакъв социален статут, по-различен от неговия, няма да донесе желаното финансово положение. За дълбоко премисления характер на брака им говори и времето за неговото осъществяване, и крайно неемоционалният подход на Мадлен към реализацията му. Тя с месеци държи Жорж в неведение относно решението си; изчаква необходимия период на траур, без дори да се среща с него; не дава никакъв повод да помислим за каквото и да било емоционално или сексуално привличане и когато преценява, че е настъпил подходящият момент, му праща бележка да я посети. Тогава му представя вече готов план за осъществяване на брака им, който не търпи възражения – кога ще се оженят, как ще посетят родителите му след това, къде ще живеят, как ще организират съвместния си живот, какво не би търпяла в съжителството им и разбира се, необходимостта да съобщи за него на любовницата си Клотилд дьо Марел. Тук особено впечатление прави фактът, че Мадлен не иска той да прекрати отношенията си с нея, а само да я извести за предстоящата промяна. Романът никъде не оставя дори повод за съмнение относно някаква форма на ревност от страна на Мадлен, което само затвърждава убеждението ни, че любовните авантюри на Жорж, като част от нейната стратегия, се извършват с благословията ѝ. Специално относно Клотилд дьо Марел тя демонстрира през цялото време одобрение на контактите ѝ с Жорж: “Puis, se tournant vers Madeleine, elle ajouta: – Tu permets que je l’appelle toujours Bel-Ami ? – Certainement, ma chère, je permets tout ce que tu voudras. Une nuance d’ironie semblait cachée dans cette parole.” (Maupassant 1961: 316) Освен това се аргументира твърдението, че у Мадлен напълно отсъства каквато и да било емоционална обагреност на отношенията с Бел ами – от нейна страна връзката е изцяло рационална.

Началото на брака им е също толкова делово, колкото цялото му съдържание и неговия край. Иронично изглеждат епизодите, в които преди да си легнат, в главата на Жорж се прокрадват похотливи мисли, докато Мадлен го впряга в работни планове: „– Tu ne sais pas, nous avons à travailler, ce soir, avant de nous coucher. Je n’ai pas eu le temps de te parler de ça avant le dîner, parce que Vaudrec est arrivé tout de suite. On m’a apporté des nouvelles graves, tantôt, des nouvelles du Maroc. C’est Laroche-Mathieu le député, le futur ministre, qui me les a données. Il faut que nous fassions un grand article, un article à sensation. J’ai des faits et des chiffres. Nous allons nous mettre à la besogne immédiatement. Tiens, prends la lampe. Il la prit et ils passèrent dans le cabinet de travail“ (Maupassant 1961: 295). Всъщност дори в редките случаи, когато Мопасан ни представя интимни сцени между тях, те не допринасят за създаването у читателя на представа за Жорж като за добър любовник, а напротив.

Изграждането на имиджа не предполага задължително предварително наличие на някаква идентичност, макар в повечето случаи да е така. Важно е не да има предварителен образ, а по-скоро варианти на неговата субективна интерпретация, защото имиджът е адаптивен, докато идентичността – консервативна. В случая на Жорж по-скоро наблюдаваме „разтваряне“ на идентичността в имиджа (Бондиков 2011: 313-315), понеже Мопасан е конструирал един безхарактèрен персонаж с физически дадености и амбиция. Можем да заключим, че от бедната първоначална наличност Мадлен изгражда оптимален в конкретната среда имидж на своя съпруг, който съответства на нейните нужди. Тя го привежда в действие посредством различни комуникационни стратегии и създава образа на желания от жените и професионално полезен за политиците мъж. Това е всичко, което персонажите в романа виждат и искат да видят за Жорж. Мадлен не греши по отношение на Дюроа, но единственото, което не успява да предвиди, е, че той ще запомни всеки неин съвет и ще използва напълно буквално един от тях, изказан хипотетично от нея. Благодарение на нейната стратегия Дюроа ще намери частичен прием в парижкия елит, а заради една от подсказките ѝ, той ще се интегрира напълно в желаната среда. Следвайки аристократичния модел на подходящия брак, той ще се наложи като част от представителните обществени личности, без да притежава необходимите качества, но служейки си с подходящ образ за себе си. Частичната съпротивата на отделни представители на същата тази социална група остава без особено значение за придобиването на съответния статут, докато бившата съпруга Мадлен ще трябва да започне отначало с поредния си проект.

Цитирана литература

Бондиков 2011: Бондиков, В. Манипулация и публична комуникация: митове и реалности. С.: Парадокс, 2011.
Липовецки 2008: Липовецки, Ж. Парадоксалното щастие. С.: Рива, 2008.
Липовецки и Шарл 2005: Липовецки, Ж. Шарл, С. Хипермодерните времена. С.: Изток – Запад, 2005.
Мюра 2003: Мюра, Л. Клиниката на доктор Бланш. С.: Меридиани, 2003.
Панасюк 2008: Панасюк, А. Ю. Формирование имиджа. М.: Омега – Л, 2008.
Петров 2005: Петров, М. Персоналният имидж. Изграждане, контрол, рецепция. С.: Атлантис медиа, 2005.
Bird 1994: Bird, P. Sell yourself. Persuasive tactics to boost your image. London: Pitman, 1994.
Maupassant 1961: Maupassant, G. de. Bel-Ami. Lausanne: Éditions Rencontre, Texte établi et présenté par Gilbert Sigaux, 1961.
Maupassant, G. de. Pierre et Jean, La Bibliothèque électronique du Québec, Collection “À tous les vents”, v. 356: version 1.01, <https://beq.ebooksgratuits.com/vents/Maupassant_Pierre_et_Jean.pdf>