Карта на сайта
- Мултимедия
- Българската литература като световна. Световната литература като българска
- Българската литература като световна. Световната литература като българска
- Литературен транслингвизъм и световна литература: български ракурси
- Идеологическият дискурс в българската белетристика след Освобождението – граници и посоки
- Рецепция чрез хипертекст: образи на англоезични поети в „Пантеон“ на Теодор Траянов
- „Чайлд Харолд“ на Людмил Стоянов и световната литература
- Сръбската маска на Борьо Зевзека
- Подражания по световни книги в българската проза през втората половина на ХХ век
- Превращенията на образа. Към реинтерпретацията на родното и световното пространство в „Свирепо настроение“ на Йордан Радичков
- Българската пънк литература: „Пого“ на Райна Маркова
- 2001 през 1974 – Артър Кларк в превод на Български
- Програма Българската литература като световна
- Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи
- Франкенщайн – транснационално и надлитературно явление
- Билингвизъм на сцената
- Национално, транснационално, универсално: стратегии на писане
- Григор Пърличев и билингвизмът и диглосията на Балканите
- В. Г. Зебалд – транснационалност, интермедиалност и перипатетизъм
- Пренасянето на мощите на св. Никола от Мира в Бари: интерпретации на събитието в латинската, гръцката и славянската книжнина
- Асиметpични съседства: Културно-цивилизационни и полови проекции в литературата и отвъд нея
- Билингвизмът латински-италиански в научната литература през XV–XVIII век
- Периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)
- Билингвизъм Програма
- Билингвизъм, транснационални явления и транснационални перспективи
- Представи и миражи
- Аспирациите на цар Симеон към византийския престол: библейски модели и исторически аргументи
- Екзотична еротика - европейското чуждо като другото свое
- Латини и българи
- Пресъздаването на образа – припознаване на своето
- Матилде Серао – една "превъзходна жена" на български език
- Културологични параметри на превода
- Чужденците и създаването на българския театър
- Вина и отговорност
- Марсианците са вече тук
- Йон Лука Караджале, „свой“ или „чужд“
- Географските местоположения в „Сонатите“ на Рамон Мария дел Валие-Инклан
- Образът на другия и българската фотография до 1990 г. Фрагментарни наблюдения
- Любен Каравелов и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович
- Образът на религиозно чуждите в кратките хроники от ХV-ХVІІ в.
- „Великият Левантинец“ или за границите на безграничното
- Представи и миражи (Програма)
- Исторически разкази в литературите: Аналогии и противопоставяния
- Проектът „Трепети“: една (не)своевременна провокация
- Приложения на реликвата
- Исторически разкази в литературите
- Гръцките и българските образи на Осман Пазвантоглу
- Сведения за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии в славянската книжнина
- Представите за българите като част от илирите в трудовете на Шафарик, Колар и Гай
- Три западащи семейства (Буденброкови, Гераците, Салина)
- Християнизацията като културна вина: бележки към диалога Ботев – Раковски
- Битката при Трафалгар през погледите на Бенито Перес Галдос и Бърнард Корнуел
- Бизаризъм: най-странните от странните в модернистичната проза на Балканите
- Болката и над болката: трагедията на Първата световна война през очите на украинците
- Две аналогични заглавия от българската и сръбската възрожденска драма – „Велислава, българска княгиня” и „Елисавета, черногорска княгиня”
- Писателят като преводач. Преводачът като писател
- Писателят като преводач. Преводачът като писател
- За един портрет: подходът на Иван Богоров при превода на френския роман 'Еничарите' (1849)
- Пенчо Славейков и Ленау
- Италианската литература на страниците на „Българска христоматия” (1884). Въпроси, хипотези, оценки
- Възрожденските писатели като читатели на старогръцката литература. Преводната рецепция на Езоп
- Двете аз на един „неживян живот”. Виенската повест на преводачката Мели Шишманова
- Преводачът – дилеми, идентичност, самота
- Преводима ли е Пенчо-Славейковата „преводна“ антология „На острова на блажените“?
- Мечтата на Цветан Стоянов за усвояване на световната литературна класика
- Орландо в друго време, на друго място, на друг език
- Преводачи и писатели: опит за типология
- Българската литература: Сравнимо и несравнимо
- Българската литература: Сравнимо и несравнимо
- Чешки проекции на сюжета „Иванко”
- Между лично и историчeско битие
- „Време на чудеса” и/или „Лазар и Исус”
- Литературното поколение в Испания – употреби на понятието
- Как разказва авангардистът Гео Милев за началата на модерната поезия („Модерната поезия”, „Иконите спят”)
- Възрожденски дебати за облика на националната култура
- Експеримент и костумбризъм в испанската и българската литература от края на ХІХ век
- Непреводимото и уникалното – поглед отстрани
- За малкото и голямото, близкото и далечното, своето и чуждото. Поетическа топография на родното пространство
- Портрет на една непозната
- Портрет на една непозната: Присъствието на изобразителните изкуства в литературата
- Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга
- Драматургия и сценография през Възраждането – между културния консенсус и художественото партньорство
- Отсъствието на непознатата красавица
- Портрет на зловещото: Ботев според Макдъф
- „Ама стига с тоя Брамс!“
- Ролята на изобразителното изкуство при изграждането на франкофонската символистична сцена
- Дон Кихот в страната на чудесата (наблюдения върху комикса „Дон Кихот” във в. „Чуден свят”, 1942 г.)
- Оскар Уайлд или литературата като живопис с думи
- Сценичните метаморфози на пасторала в края на Belle époque
- Кога се чуват колоратурите на певицата Жозефина, или за трудното изкуство на зрелището в прозата на Франц Кафка
- Да видиш или да не видиш: Реторика на погледа в картината и в текста
- Музиката преди всичко… Останалото е литература
- Музиката преди всичко... Останалото е литература
- Пеещите българки в гръцките текстове от XVIII век
- Историята на Педро Камачо: радиотеатърът в романа
- Ренесансовата опера и диалогът между поезия и музика
- За смисъла на песните (Непретенциозни размисли)
- Да изпеем акцентите!
- Опити върху Григ
- Поп фолкът в културата на българите
- Фигурата на твореца срещу/и дискурса на властта
- Музика и мълчание в словесния текст на Борис Априлов
- Два литературни примера за омраза от любов към музиката. Роберт Музил и Паскал Киняр
- Пенчо Славейков и музиката – приложения и употреби
- Поезията на Анна Баркова в песните на Елена Фролова
- Един живописен жанр в литературата: интериорът като изкуство
- Брайловото писмо и употребата му в пластичните изкуства
- Преводът като рецепция
- Опасни връзки / Престижни връзки
- За един „бракониер” в европейската гора на културата
- Хипостазите на тялото: от плътта до звездите
- „Капитал Light” – превръщане на оригиналността в клишета и стереотипи
- Българският Заратустра. Между превода и интерпретацията
- Съдбата на Йосиф – драматизъм и нравствен стоицизъм
- Тоталитет и дисоциираност. Отново в търсене на целостта
- Сафо – преоткривана и въобразявана
- Да пишеш или да живееш?
- Либертинството във Века на Просвещението
- Опасни връзки: Творецът и политическите съдилища
- Опасни връзки – рецептивни нагласи и практики през 20-те години в България
- “Антихрист”: Ницше и Янко Янев, оригиналът и епигонът
- Непрестижните връзки: османски модели в българската културна интимност
- Междутекстовост и престиж
- Опасни връзки / Престижни връзки
- Едгар По - маргинален и универсален
- В търсене на интердисциплинарност
- Мигриращи култури и социални практики
- От страницата към екрана и vice versa
- Прочит и интерпретация във филма на Раду Жуде по романа „Белязани сърца“ на Макс Блехер
- „Под игото“ – роман, пиеса, филм
- Теория на филмовата адаптация: прозрения и заблуждения
- От страницата към екрана и vice versa
- Звук, цвят, образ. Романът „Drive“ на Джеймс Салис и филмът „Drive“ на Николас Уиндинг Рефн
- „Франкенщайн“ на Дани Бойл като интерсемиотичен превод за сцена и екран
- Образованието на страницата и на екрана: спомените на Лин Барбър в съпоставка с филма „Съзряване“ на Лоне Шерфиг
- Форми и залози на интермедиалната самоадаптация в творчеството на Ерик-Еманюел Шмит
- Два погледа към миналото: Pleasantville и „Времеубежище“
- Образи на Прехода: механизми на словесно и визуално стереотипизиране на социалните процеси
- Жени и войни
- Вазов: поетът като жена
- Човешкото лице на радикализма: Мери Уолстънкрафт в Париж
- В търсене на антимодерната жена - Жан Жироду и Мирча Елиаде
- Без име: Жените, войната и изнасилването в прозата на Славенка Дракулич, Дубравка Угрешич, Светлана Алексиевич, Юлия Кръстева
- Войната в живота на Екатерина Каравелова
- Ботев и Венета – идеологически трансформации на разказа
- Да публикуваш по време на война
- Изоставените жени в марша на прогреса
- Жени и войни Програма
- Жени и войни покана
- Литературни приятелства и вражди