Версии за срещите с извънземния разум според илюстрованата преса и според „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри

Martians are already here:
Versions on the contacts with extraterrestrial reason according to the illustrated press and according to The Martian Chronicles by Ray Bradbury

Abstract

Maya Gorcheva, Stefanka Miteva
(UniBIT)

The topic of ‘contact with Martians’ is viewed by us as a kind of research ‘test site’ where the topoi of the imaginary-shared-by-all (the theme of ‘the other’ included) are constructed. The topic became popular in the late nineteenth century when novels on it which became famous were published in the periodical press; nowadays, upcoming flight to Mars is discussed and preparations for it are disseminated by the media. Yet instead of offering an understanding of ‘otherness’, ridiculous, on the verge of absurdity, plots about the contact with extraterrestrial reason merely made human stereotypes and pretentions more vivid. Disseminated through heterogeneous media, the Martian theme appears in ready-made schemes in the shapes of sensational news, utopia and social-political engineering, adventure plot, and so on; but notwithstanding this, in its best literary realizations it has lead to better cognition of humanity and to richer in nuances philosophical reflection that is charged with social criticism and unmasks stereotypes.

Keywords: Mars in fiction, Rаy Bradbury (Thе Martian Chronicles), media and literature, stereotypes.

І. Темата за марсианците – изобретена от медиите?

За идването им предупреждава Орсън Уелс в радиотеатър, излъчен на 30 октомври 1938 г. Съобщава го и рекламният лозунг в плаката на филм на Стивън Спилбърг от 2005 г. (фиг. 1).

Фиг. 1 They’re already here
Плакат на филма „Война на световете“, 2005. Реж. Стивън Спилбърг.
http://www.impawards.com/2005/war_of_the_worlds.html

Да, марсианците отдавна са тук във вида, в който ги представят многобройни изображения на земляните. ¹ Те се появяват като хуманоиди или нехуманоиди по едно чисто човешко основание: според степента на враждебност на отношенията им със земляните. Например мъжете марсианци в романа Edison’s Conquest of Mars на астронома писател Garrett P. Serviss (1898) са великани, подобни на Суифтовите, но с подпухнали жабешки черти, сякаш деформирани от зли демони. (фиг. 2) Тяхната раса е била на Земята преди пет хиляди години, построила е египетските пирамиди и е отвлякла древните арийци от долината на Кашмир, за да ги превърне в роби на своята планета. И все пак, противни на вид са само част от тях поради своята служба и морала си. Жените марсианки се понравили на земляните и са описани с матова красота, сякаш идват от Италия или Испания (Serviss, гл. ХVІ).

Фиг. 2 Марсианец пленник чете книга.
Garrett P. Serviss. Edison’s Conquest of Mars. Ил. G. Y. Kauffman
http://www.gutenberg.org/files/19141/19141-h/19141-h.htm

Навлезем ли в детайлите, с които е показана всяка една от срещите с марсианци, стигаме до явни аналогии и препратки към човешки представи и социални ситуации, и „извънчовешкото“ полека-лека влиза в коловозите на „своите“ човешки представи. Вместо да дадат познание за „другото“, сюжетите за срещата с извънземния разум като че ли в крайна сметка правят по-очевидни и смешно-нелепи само човешките стереотипи и претенции. Ролан Барт, изобличителят на масовите „митологии“, сочи и социално-нравствения механизъм, който ги тиражира: „Марс е не само Земя, тя е дребнобуржоазна Земя, малка нравствена норма, култивирана (или изразявана) от голямата илюстрована преса“ (Барт 2004: 113). Бихме казали, че обитателите на Марс се оказват „своето Друго“ на земляните, ала неразпознаването на сродството е шумно огласено като медийна сензация.

Тъкмо по страниците на пресата е изнесена темата за марсианците. Романът Edison’s Conquest of Mars на Garrett P. Serviss (1898), за който стана дума, излиза на части в New York Evening Journal – един от ежедневниците на Уилям Рандолф Хърст, като реплика на романа на Хърбърт Уелс „Война на световете“, публикуван също с продължения през предходната 1897 година отново в пресата – в британския Pearson’s Magazine и американския Cosmopolitan. Поместен сред журналистически материали, романът за срещата с марсианците също трябва да наподоби новина, опакована в литературен разказ. Често се появява за свидетел герой журналист, както в Хърбърт-Уелсовия роман Война на световете или в Аелита на Алексей Толстой; в по-късно време в сюжета на Пясъците на Марс от Артър Кларк (1951) репортер заминава за Марс да прави материал за земните колонисти. Но човекът на високата литература, един поет от Земята, преводач на марсианска поезия, става пророк на червената планета в новелата Роза за Еклисиаста от Роджър Зелазни (1963).

Без да се ограничават до регистрирането на това, което се вижда през телескопите, земните астрономи и писателите заселват планетата и дори определят социалната ѝ организация. Така се ражда удивителната с логиката си нелепица за органическата история на планетите. Преразказана е цветисто, с много детайли, присмех, недоумение и удивление от героя на Станислав Лем пилотът Пиркс, който в новелата с гръцкото име Ананке се е озовал под похлупака на земна станция на Марс:

Наистина това беше свинщина: да измамиш толкова надежди. По традиция – но кой всъщност я е създал? Никой поотделно. Никой не го е измислил: тази концепция нямаше автори, както са непознати авторите на поверията и легендите – значи от общите измислици (на астрономите? митове на наблюдателите?) израсна такова видение: бялата Венера, звезда зорница и вечерница, тайнствено загърната с облачна пелена – това е планета млада, цялата в джунгли и гущери, във вулканични океани; с една дума – миналото на нашата Земя. А Марс – изсъхващ, заръждавял, изпълнен с пясъчни бури и загадки (каналите понякога съумяваха да се раздвоят, за една нощ възникваше канал-близнак! Мнозина бдителни астрономи го потвърждаваха!) Марс, чиято цивилизация героично воюваше срещу угасването на живота – това беше бъдещето на Земята: просто, ясно, точно, разбираемо. Само че невярно от А до Я“ (Лем 1982: 207).

Разгръщайки в библиотеката на марсианската станция книгите на първите ареографи, героят, а с него фантастът от новото време, се пита какъв е механизмът за раждането на митологиите за „червената планета“ и неговото обяснение, е, че „сигурно е необходимо някаква смес от разстояние и оптическо увеличение, от обективен хаос и субективен порив към порядък […] или беше нужна и най-нищожната опора за неосъзнатата потребност от мечтаене, за да бъде написана тази затворена вече глава от астрономията“ (Лем 1982: 227).

Много литературни разкази, както Ананке на Станислав Лем, показват, че еднозначната характеристика на Ролан Барт по-скоро скрива разнообразието на „марсианската“ тема. Безспорно, разпознаването ѝ като една от „готовите идеи“, достойна за речника на Бувар и Пекюше, има много потвърждения, но пък в други случаи тя е двигател за литературно въображение, философски или интелектуални рефлексии, научно-технически хипотези; има и потенциал да постави чисто антропологическото питане за другия. В интереса към темата се събират разнородни социални и интелектуални среди, обсъждана е и от масовата публика, и от високо специализираните think tank-ове, едновременно интелектуално предизвикателна и комично претенциозна, прекрачваща медии и превъплъщения, че можем да я разглеждаме като лабораторен модел за изграждане на топосите на всесподеленото въображаемо. Тази популярност се дължи на първо място на това, че тя винаги ще намери отклик при масмедиите – очевидно поради сензационния си привкус. Така срещата с марсианците непрекъснато се актуализира, но медиите, освен че „забавляват“ (и печелят), осигуряват също циркулирането на идеи между различните социални, интелектуални, че и естетически нива. През медиите стават видими и преображенията на идеята в стереотип и на стереотипа – в нова идея.

Не успяхме да превъзмогнем журналистическо-медийния шаблон и в изложението ни за марсианските сюжети, което предлагаме тук. Като че ли тази тематика – хронологически непоследователна, отскачаща между готовите схеми за сензация, утопия и социално-политическо инженерство, авантюрен сюжет и т.н., – може да се изложи само в един свойствен именно на журналистиката дайджест, или компилация върху различни източници – едно свидетелство за въображението, което колкото силно желае да произведе свои образи за другото, толкова остава затворено в стереотипите си.

И ако зад феерията от образи и неочаквани хипотези изплува изследователски въпрос, който попада в центъра на съвременната култура, това е проследяването на съотношението между тема и медия, през която се представя; въпросът за това как темата за другия, но и за самопознанието чрез една извънпоставена гледна точка се оказва форматирана от медията. Този въпрос очевидно надхвърля задачите, които може да изпълни тази статия. По-долу ще предложим една възможност за разбирането му чрез съпоставката между литературни и утопични образи, популярни чрез различни медии. Литературното качество винаги остава ясно разпознаваемо по това, че надхвърля стереотипите, било като ги осмива и разобличава, било като ги надмогва с поетично-философските обобщения. Затова сред медийното изобилие то ще остане единственият, макар и количествено неизмерим критерий, но най-вече – то е преградата, пред която най-безславно се пукат балончетата на медийно произведените пророчества и проекти.

ІІ. Идването на марсианците като медийно събитие

Когато идват на Земята, те са нашественици, които ядат хора, както много картинно го показва филмът на Стивън Спилбърг по романа на Хърбърт Уелс (фиг. 3, фиг. 4). Война на световете предава широко разпространената в ареографията на ХІХ в. представа за Марс като планета, обитавана от стара цивилизация, която бавно гасне. Затова срещата става благодарение на марсианците, тъй като те имат средствата, за да преодолеят пространството между планетите. „Новината“ за романа на Хърбърт Уелс също се разпространява със светкавична скорост – публикуван е на български (в превод от руски) година, след като излиза в книга. В краткия увод преводачът В. И. Кирчев вижда важната тема на романа в това, че авторът привлича вниманието върху едностранчивото развитие на цивилизацията „в областта на ума“, заглушавайки „гласа на сърцето“ (Кирчев 1899: 3).

Фиг. 3 War of the Worlds, 2005. Реж. Steven Spielberg. Художник: Ryan Church
http://ryanchurch.com/war-of-the-worlds/

Фиг. 4 Марсианците според илюстрациите в изданието La guerre des mondes. Брюксел, 1906. Ил. Henrique Alvim-Corrêa.
https://www.bl.uk/collection-items/the-war-of-the-worlds-illustrated-by-henrique-alvim-correa

Според въображението на ареографите и ареотропите залязващата напреднала цивилизация от Червената планета освен това е заплаха за човешкото. Тя има и своята трагична страна, тъй като пред нея стои неумолимата съдба. Затова срещата между земляни и марсианци може да бъде величава като „война на световете“, макар да се сблъскват обитателите на две планетки в долния ръкав на една галактика от безброя галактики във вселената. Сблъсъкът е двойно патетичен: възвишено трагичен с гибелта на старата обречена цивилизация и жалостиво несправедлив за жертвите земляни. Тъкмо тази двойственост е успял да улови композиторът Джеф Уейн с призивните акорди, с които започва хитовият му мюзикъл от 1978 г. по романа на Уелс (фиг. 5, фиг. 6).

Фиг. 5 Плакат от турнето на спектакъла от 2007.
http://www.metroradioarena.co.uk/events/jeff-wayne-s-musical-version-of-the-war-of-the-worlds/

Фиг. 6 Сцена от спектакъла.
https://www.bbc.co.uk/programmes/b00mg15g 

По времето на Уелс своя версия за срещата с по-напредналите марсианци предлага двутомният роман Auf zwei Planeten на Kurd Lasswitz, който излиза година преди Война на световете през 1897 г. (Lasswitz 1897). Според него марсианците са инсталирали своя станция още в средата на ХІХ век на Северния полюс. Романът предлага както увлекателен сюжет, така метафоричен стил и интригуващи утопични концепции, и има запалени почитатели, но популярността му остава „затисната“ под успеха на Уелсовата Война на световете.

И при тази среща обитателите на двете планети стигат до война, но по съвсем различни причини. Марсианците желаят да предадат на земляните своите знания и за да успеят, най-доброто средство се оказва да завладеят всички страни и да наложат своя ред. Така културното сътрудничество и предаването на култура накрая опират до познатата от колониализма на ХІХ в. форма на завладяване и протекторат. Докато земляните се разбунтуват, а марсианците, успокоени, че все пак откритията им са дали нужния тласък, отпътуват.

Пратеникът от Марс в романа A Prophetic Romance: Mars to Earth от John McCoy (1896) пък се ограничава до наблюдение и изпращане на дипломатически релации. В тях се излага една от така популярните модни утопични визии, с каквито изобилства краевековието между ХІХ и ХХ век. Като се запознава по откъси от пресата с корупцията и социалните злини в миналото, марсианецът разказва за социално-политическото преустройство на земното общество, в което всички се посвещават на труда, живеят в братство и любов. Президентът на Съединените щати е жена. Вегетарианството е станало повсеместно, а алкохолът е забравен. Още с пристигането си марсианският емисар се влюбва в землянката Loleta Walden, с която ще сключат брак в края на мисията му, дори е готов да остане на нашата планета заради нея.

Марс е осъществена феминистка или социалистическа утопия съответно в романите Unveiling a Parallel от Alice Ilgenfritz Jones и Ella Merchant (1893) и To Mars via the Moon от Mark Wick (1911). В романа „Аелита“ от Алексей Толстой (1923) марсианските трудещи се вдигат революция срещу експлоататорската монархия, земните пилоти им помагат, но старата империя задушава бунта и преди да основат „марскоми“, трябва безславно да бягат обратно на Земята (фиг. 7).

Фиг. 7 Футуристични декори и костюми в сцени от филма „Аелита“ (1924). Реж. Яков Протазанов.
http://www.eisenstein.ru/events/events/7890.html 

Земляните също летят до Марс – с електрически кораб, с балони или ракета. Когато нямат нужните технически средства – нали са млада и глупава планетна популация, - на помощ им идват левитацията и мъдростта на брамините (Le prisonnier de la planète Mars, Gustave Le Rouge, 1908), или летящото килимче (Gulliver of Mars, Edwin Lester Arnold, 1905). Или съвсем неподозирани физически закони, с каквито изобилстват годините след откриването на рентеновите лъчи. Един такъв закон, наречен Reverse Gravity, изпраща учения сред стволовете на марсианската джунгла в десетминутния филм A Trip to Mars (1910) (фиг. 8). Този филм показва стереотипа за поведението на земляните, които като добродушни любопитковци внимателно разучават марсианската цивилизация.

Фиг. 8 A Trip to Mars, 1910. Реж. Ashley Miller.
https://scifist.net/2018/03/25/a-trip-to-mars/ 

Други автори изнасят на Марс авантюрните сюжети, както прави Едгар Райс Бъроуз в поредицата за приключенията на капитан Картър на Барзум. Издавана между 1912 и 1943, сагата добива масова и медийна популярност, тиражирана в комикси и касови киноверсии, позната и на български език. ²

И ето че експлоатацията на тази съседна планета като терен за земните ни утопии или авантюрни романи свършва с първите данни от сондата Маринър 4, която изпраща снимки от повърхността на Марс през 1965 г. Именно след развенчаването на мита за обитавания Марс, набразден от канали, пилотът Пиркс от новелата Ананке на Станислав Лем чете и разсъждава за утопията Марс и то в библиотеката на тамошната станция, където човешката цивилизация е складирала цялото свое знание и представи за червената планета.

Днес, в началото на ХХІ век бихме казали, че именно утопия за Земята пък ще се окажат библиотеките, книгите и четенето. А научната фантастика продължава да изобретява сюжети за пътувания на земляните до Марс, без да губи вярата си, че такива полети са в обозримото техническо бъдеще. ³

ІІІ. Марс – новата родина на човечеството. Човекът като марсианец в „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри

Първият подробен план за такъв полет съставя през 1948 г. Вернер фон Браун, звездата на нацистката програма за ракетни изследвания, запален читател на Верн, Ласвиц и Гайл ⁴ (Пруткрамер 1997: 86), самият той автор на фантастични четива като Първи полет към Луната (1961). Своя план за междупланетни полети масирано представя пред различни медии: в списание Колиърс или във филма Mars and Beyond (1957) от образователната поредица на Disneyland, който открива самият Уолт Дисни (Пруткрамер 1997: 87) (фиг. 9). През 2006 г. книгата на Фон Браун за полета до Марс, която се счита за първа стъпка в планирането за достигане до Марс, че и за трайно човешко заселване, е преиздадена с подзаглавието Technical Tale („техническа приказка“).

Фиг. 9 Уолт Дисни и Вернер фон Браун, 1954.
https://www.space.com/15398-walt-disney-wernher-von-braun.html 

Как ще стане този полет и заселването, разказват редица романи, които се радват на широка популярност като Марсианецът (The Martian) – роман на Анди Уеър от 2011 г., по който има и филмова адаптация. Ким Стенли Робинсън създава цяла поредица за тераформирането на Марс – Червеният Марс (1992), Зеленият Марс (1993) и Синият Марс (1996).

За превръщането на Марс в планета на земните хора разказват и Марсианските хроники на Рей Бредбъри. Простата комбинация от две думи в заглавието на книгата на Бредбъри веднага отвежда към Червената планета, но всъщност не експонира срещата с извънземните, а е по-скоро роман-метафора за човешките и политически взаимоотношения. В книгата са събрани разкази, писани от Рей Бредбъри между 1946 и 1950 година, които първо са били публикувани в различни списания за научна фантастика, а през 1950 година излизат обединени в едно общо книжно тяло. Между разказите има свързващи части, създаващи чувството за цялостност, което пък допринася Хрониките да са определят по-скоро като роман, отколкото като сборник с разкази (Lomberg).

Самата книга има множество издания и преводи. От кратката справка в два от големите международни сайтове за антикварни и употребявани книги се вижда, че първото издание от 1950 година може да бъде намерено на стойност между 750 и 7 500 долара. ⁵ На български език, според каталога на Националната библиотека книгата има две самостоятелни издания – от 1966 и от 1977, а една част влиза в сборник от 2010 година.

Сюжетът изглежда доста простичък – изследването и заселването на Марс, с няколко вариации на срещи между земляни и марсианци. Като че ли без явна причина марсианците изчезват от Червената планета и земляните, предимно хора от САЩ, започват заселването и модифицирането на планетата, за да я направят по-благоприятна за живот. След като на Земята избухва атомна война, новите заселници се връщат на планетата, а съвсем накрая някои от оцелелите се завръщат обратно на Марс с надеждата да започнат нов живот, превръщайки се в новите марсианци.

Марсиански хроники изобщо не е за Марс, не е за срещата с извънземния, не е за някакви футуристични визии за бъдещето, нито пък за невероятен технологичен напредък. Всъщност Марс е отражение на Земята. Марсианското общество е точно като земното. По вид автохтонните марсианци ни се струват странни – с „гладка, мургава кожа, очи жълти като златни монети и тих, мелодичен глас“ (фиг. 10), но те имат архитектура, изкуство, професии, институции и йерархия. Марсианците много приличат на земните хора и по своите мисли и чувства – и те изпитват страх, любопитство, недоверие, по-скоро не биха приели мнението на непознатия, понякога нараняват, дори убиват, мислейки си, че се защитават от това, което не разбират.

Фиг. 10 Марсианците според филмовата екранизация по книгата.
„Марсиански хроники“, 1980. Реж. Michael Anderson. Телевизионен сериал.
http://bogscifi.forumotions.net/t2037-the-martian-chronicles-1980 

Човешките експедиции и заселването на Марс според Хрониките се развиват в периода между 1999 и 2026 година. Темите, засегнати в разказите, обаче са типични за американската историческата действителност след Втората световна война, т.е. за времето на Студената война, когато отношенията между САЩ и Съветския съюз се изострят и започва една постоянна надпревара за това коя ще е по-силната и влиятелна страна. Докато СССР прави всичко възможно, за да се сдобие с атомна бомба, президентът Труман обявява разработването на още по-унищожително оръжие – водородната бомба. Хората живеят в постоянен страх от атомно унищожение. Строят се бомбоубежища и се провеждат обучения, и съвсем скоро този страх намира израз в литературата и киното. Освен в „Марсиански хроники“ Бредбъри разработва темата и в други свои творби (например „Бродерията“ от 1951 г.).

Това е и време на расова сегрегация в Америка. (Racial segregation) Разделението между чернокожи и бели започва от края на XIX век до към 50-те години на XX век, когато се появява афроамериканското движение за граждански права, което започва да се бори за социална справедливост. Разказът Високо в небесата от Хрониките разглежда отношението на белите към чернокожите американци, които се подготвят да отлетят към Марс, където да потърсят щастието. Общото мнение е, че те не могат да напуснат Земята. Биха могли да се върнат в Африка, но не могат да напуснат планетата. В разказа Ила е разгледано пренебрежителното отношението на Мистър К. към човека, който се присънва на Мисис К. – висок, със сини очи, черна коса и бяла кожа. Той е абсолютен чужденец, толкова различен от тях, с жълтите им очи и мургавата кожа, също както чернокожият е за белите американци.

Друг сериозен проблем, засегнат в разказа Ъшър II, е свързан с цензурата. В контекста на времето, когато са писани разказите, има опити за цензуриране на информация по повод бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагазаки (Mitchell). В съдилищата са използвани санкции за публикации към лидери на комунистическата партия (Anastaplo). Това, което най-много вълнува Бредбъри, е друга форма на цензура, насочена срещу книгите. В „Ъшър II“ се разглежда точно този образ на цензурата. Разказът въвежда читателя в действителността на убийството на книгите – всички фантастични и страховити разкази, детективските романи и приказките биват подложени под въпрос за своята стойност, „понятието „бягство от действителността“ било смятано за „размирно“. Всички литературни творби, които не попадали в категория „Настоящо“ или „Действително“, били изгорени във Великия огън. Създадено е и Управлението по Нравствения климат, което се грижи да поддържа „чистотата“ на литературата на Земята. Съответните служби вече са готови да вземат мерки подобни разкази да не замърсяват и новата колония. ⁶

Тези теми, поставени във времевия контекст на фантастичните сюжети на Бредбъри, се случват в бъдещето. Част от описаните години отдавна са минало за нас, но така и не сме надживели темите. Продължава разработването на оръжия за масово унищожение. Чернокожите са се преборили за правата си, но расизмът все още съществува. А цензурата? Информацията продължава да се филтрира и да ни се подават само определени парчета. Термините „псевдоистина“ и „фалшива новина“ станаха неделима част от запаса думи, с които борави съвременното ни информационно общество.

Бредбъри развива и най-човешките и вечни теми за изолираността, изкуството, семейството, запазването на културното наследство, разбирането на другия. Силата на поетичния изказ на Бредбъри можем да усетим в разказа „Нощна среща“, когато се кръстосват пътищата на землянин и марсианец, но тази среща е колкото реална, толкова и нереална. Времето и пространството са изкривени и смачкани в една точка насред нощния път и всеки вижда само своята действителност. Тук се поставя въпросът за времето и какво е то, а отговорът е изключително поетично-философски:

А всъщност на какво мирише времето? На прах, на часовници и хора. Ами ако поискаш да узнаеш как „звучи“ времето? Като вода, препускаща в тъмна пещера, като плачещи гласове, като прах, който се сипе по капаците на празни кофи за смет, като дъжд. Ако отидеш по-далеч и се запиташ как изглежда времето? То изглежда като сняг, падащ безшумно в тъмна стая, или като някогашен ням филм, в който сто милиарда лица, подобно на новогодишни балончета, падат надолу, надолу и изчезват в нищото. Ето как именно мирише Времето, как изглежда и как звучи.

ІV.

За Загадката Марс от митологичната памет на древността до планирането на полети до Марс подробно разказва Йеско фон Пруткрамер, дългогодишен съратник на Фон Браун, участник в програмата Аполо, в едноименната книга. Издадена в Германия през 1996 г., тази книга има красноречивото подзаглавие „Шанс и съдба на човечеството“ (Пруткрамер 1997). ⁷

Корабът за Марс на Елън Мъск ще е готов след една година, съобщават медиите през март 2018 г. ⁸

Литература

Барт 2004: Ролан Барт. „Марсианци“. – Митологии. Прев. А. Чаушев, В. Антонова, Г. Меламед, Ст. Атанасов. София: Колибри, 2004.
Зубрин 2016: Робърт Зубрин, Икономическата жизнеспособност на колонизацията на Марс. Прев. М. Матеев. Бургас: Балтика 2002, 2016.
Кирчев 1899: В. И. Кирчев [Увод]. – Борба на световете. Роман от Уелса. Преведе от руски В. И. Кирчев. Варна: скоропечатница „Зора“, 1899.
Лем 1982: Станислав Лем. Ананке. – Избрани фантастични произведения, т. І. Прев. Л. Василева и др. София: Народна младеж, 1982.
Пруткрамер 1997: Йеско фон Пруткрамер. Загадката Марс. Шанс и съдба на човечеството. Прев. М. Михалев. Литера Прима, 1997.

Anastaplo: George Anastaplo. Censorship. Freedom and truth. <https://www.britannica.com/topic/censorship#ref14937> прегледано 4 април 2018.
Laßwitz 1897: Kurd Laßwitz. Auf zwei planeten. Weimar: Felber, 1897. Рус.прев. Курд Ласвиц. На двух планетах <http://www.rulit.me/books/na-dvuh-planetah-read-32952-1.html#section_1> прегледано 15 май 2018
Lomberg: Jon Lomberg. Introduction to Bradbury’s Martian Chronicles on Visions of Mars <http://www.planetary.org/explore/resource-library/Intro-to-Bradbury-Martian-Chronicles-on-Visions-of-Mars.pdf > прегледано 3 април 2018.
McCoy: John McCoy A Prophetic Romance: Mars to Earth. Boston: Arena Publishing Company, 1896.<https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=uc1.31822038204954;view=1up;seq=7> прегледано 5 май 2018
Mitchell: Greg Mitchell. White House Cover-Up: When Harry Truman Censored the First Hollywood Movie on the Atomic Bomb. <https://www.huffingtonpost.com/greg-mitchell/white-house-cover-up-when_b_909617.html?guccounter=1> прегледано 4 април 2018.
Racial segregation: Encyclopaedia Britannica. Racial segregation. <https://www.britannica.com/topic/racial-segregation> прегледано 3 април 2018.
Serviss (1898): Garrett P. Serviss. Edison’s Conquest of Mars. <http://www.gutenberg.org/files/19141/19141-h/19141-h.htm> прегледано 7 април 2018.