Брайловото писмо и употребата му в пластичните изкуства
Съвременните форми на изкуство боравят с все по-необичайни средства и материали. През последните десетилетия се наблюдава и процес на взаимопроникване между отделните изкуства. Отдавна не е предизвикателство за художниците да изложат в галерия произведения на класическата живопис или скулптура, тъй като самото понятие за художествено произведение се разширява и отваря. Днес визуални изкуства могат да бъдат придружени от звук и музика, светлинни ефекти, дори миризми. Някои от формите на артистична изява като пърформaнс и хепънинг компилират едновременно танц, музика, актьорска игра, демонстрация на живопис или моделиране. Често е невъзможно подобно произведение да се причисли към която и да е от класическите форми на изкуствата. Във всички случаи, продуктът на едно такова взаимодействие подлежи на мултисензорно възприемане. За да оценени произведението, зрителят е принуден да използва не само зрението, но и останалите си сетива – слух, обоняние, осезание, понякога дори вкус. Много художници ангажират вниманието на зрителя, именно като го поставят в ситуацията да анализира едновременно с всички свои рецептори. По този начин избягват ограниченията на традиционните форми и насочват вниманието на публиката към необичайни и оригинални решения, ценни със своята философия не по-малко, отколкото с естетическите си качества.
В контекста на мултисензорното и концептуално изкуство, настоящият доклад си поставя за задача да разгледа възможностите на една езикова знакова система да придобие значение и под формата на модулна единица в пластичните изкуства – т.нар. Braille art.
Релефната брайлова азбука е най-успешно действащият метод за адаптиране на говоримия език в писмена форма, достъпна за хората с нарушено зрение. Тя е създадена през 1824 г. и е наречена на името на своя изобретател – французинa Луи Брайл. Той е роден през 1809 г. в Париж и още в ранното си детство ослепява в следствие на инцидент. По времето, когато е ученик в Института за слепи в Париж, се правят опити тактилен звуков код, използван от военните, да се приложи за хора със зрителни проблеми. Петнадесет годишният тогава Луи Брайл усъвършенства този код и му придава форма, която се оказва толкова успешна, че в последствие става универсално средство за четене и писане за зрително затруднените хора по цял свят.
Азбуката изгражда своята система от знаци като си служи с изходен модул, съставен от шест релефни точки, разположени в две колони от по три точки, който дава възможност за образуване на 63 различни комбинации. С тях, Луи Брайл обозначава всяка от буквите в азбуката,цифрите и препинателните знаци, в последствие и музикални ноти. (The World Book Encyclopedia. 1984: 458)
В зависимост от спецификата на говоримия и писмен език, всяка държава създава собствени граматически правила при използването на брайловата система. През 1904 г. брайловата азбука е пригодена към кирилицата и така става достъпна за хората с нарушено зрение и в България.
Информацията, която тази точкова азбука носи, е предвидено да се възприема чрез осезанието. В същото време, поднесена с графични средства, тя може да бъде разчетена и от виждащи хора, които я познават.
Но за повечето хора с нормално зрение, брайловата азбука е поредица от абстрактни изображения без вербално значение. Така както един неграмотен човек не достига до същинската функция на писмеността и информацията, която буквите могат да предават. И все пак, писмените текстове могат да въздействат силно дори само с визуалните си качества. Подложени на внимателно оформление, те често намират място като част от архитектурния интериор или екстериор или като детайл от произведение на живописта и скулптурата.
В определени случаи, авторовото решение би могло да изведе произведение, чиито пластични елементи са именно букви – самостоятелно стоящи или оформени в текст. Пример за такова произведение е пластичната колона, озаглавена „За буквите” , чийто автор е скулпторът Галин Малакчиев. Тази творба е изцяло изградена от модули, които представляват пластична интерпретация на буквите от първата българска азбука – глаголицата. В този случай, използваните изразни средства са подчинени на идейната натовареност на творбата – композицията е проектирана по повод конкурс за изграждането на паметник пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
Надписи с декоративни елементи могат да се открият дори в средновековните ръкописи. Най-често това са началните букви на страницата, или т.нар. заглавки. Те са много по-големи от основния шрифт и са богато украсени. Декорирани са с плетеници, християнски символи или глави на човешки, животински фигури и фантастични същества.
Много от съвременните визуални изкуства също използват текст като основно изразно средство. Такива са плакатът, оформлението на книги и периодични издания, графичният дизайн. Тяхната цел е да направят текста достатъчно атрактивен, за да привлече вниманието на публиката и по този начин, информацията за съответния продукт да бъде разпространена.
По подобен начин, брайловото писмо също може да се превърне в елемент от произведение на изкуството.
Пионер в тази поска за България е керамикът Иван Иванов, който създава тактилна керамика, адресирана както към виждащите, така и към хората с нарушено зрение. Освен спецификите в пластичния изказ и адаптирането на формата като лесно разпознаваема от осезанието, авторът си служи и с надписи на брайл под формата на релефни точки. Превръщайки текста в декоративен елемент, той изписва цитати от Библията и откъси от поезия, които образуват спирали и геометрични фигури по повърхността на керамичното произведение (Фиг. 1, 2). (Иванов 2007: 59)
Тази форма на поднасяне представлява синтез, в който смисловата натовареност на текста съжителства с естетическото му допълнение към цялостния вид на произведението. Незрящите и слабовиждащи хора имат възможността да оценят както вербалното, така и пластичното въздействие на изписаното слово, докато по-голямата част от виждащите го възприемат изцяло като декоративен елемент.
Подобен проблем е разработван и от други автори по света.
Рой Накъм (Nachum, Roy) е художник от Израел, който прави брайловото писмо основна част от концепцията на своите творби. Той използва релефен текст на брайл, отпечатан върху платната, на които му предстои да рисува. Върху така подготвената основа авторът създава силно реалистична живопис. Стремежът му е да достигне тъждественост между съдържанието на изписаните думи и създаденото от самия него изображение. Като конкретен пример от творчеството му за такава аналогия, може да се посочи триптихът „Светлина” – авторът е избрал да портретува трима възрастни мъже, всеки от различна националност. Той е помолил предварително всеки от тях да разкаже за нещо, което е видял с очите си и което е променило живота му. Всяка от тези истории, авторът е отпечатал с брайлов шрифт върху платно и върху нея е нарисувал портрет на съответния човек. И тримата са изобразени със затворени очи (Фиг. 3, 4, 5).
Накъм прави зрителите, които четат текста съпричастни и към авторството на произведението. При някои от своите творби, той обгаря рамката на картината, при което тя се овъглява. При досега с ръцете на четящите, петната от въгленовия прах се разнасят по цялата повърхност, променяйки формата си, както и нюансите по платното. (Nachum 2012)
Кен Котара (Kotara, Kenn) е друг автор, който превръща брайлови текстове в част от художествени произведения. Той се опира на геометрията на брайловата азбука и модулния й характер. Композициите, които изгражда са изцяло абстрактни. Някои от паната са подведени по принципа All Over, без композиционен център, дори без заявена композиция, текстът покрива цялата изобразителна равнина, образувайки равномерна фактура (Фиг. 8).
В други от работите, текстовият елемент изгражда изчистени геометрични композиции или отделни думи се появяват на фона на живописни петна. Относно използването на брайлови букви в творбите си, Кен Котара дава следната обосновка:
Брайловата азбука, като геометрия, базирана на клетъчен принцип и система за обмяна на идеи, по естествен начин се родее с мрежата. Елементите са поредица от вътрешни взаимовръзки и при отсъствието на пресечни точки, мостът към пространственото организиране или мисловните връзки се променя, дори се прекъсва.” (Braille, as a cellular geometry and a system of exchanging ideas, bears a natural relationship with the grid. Within each are sets of connections, and absent these intersections, the bridge to spatial organization or thought association is alterеd – even interrupted.) (Kotara Studio 2011)
Първата работа на Котара, базирана на брайловата азбука е предназначена за фоайето на голям хотел и се нарича „Пътници” (Фиг. 9). Представлява монтиран върху стената черен панел, с височина 3 м. и ширина 9 м. Върху него с медни гвоздеи са изписани брайлови букви, оформящи текст. Цитирани са мисли, които различни личности са посветили на темата за пътя и пътуването. Зрителите са насърчени да докосват произведението с ръце. Самият автор обявява, че за разчитането на всяка фраза, той лично ще дари парична сума за благотворителна кауза – подпомагане на образованието в окръга. Създавайки произведение, предназначено за докосване, Кен Котара умишлено подбира материали, които с времето се променят – медните гвоздеи оксидират, а черният цвят на панела се изтрива при многократния допир с ръцете на зрителите. (Mostinger 2012)
Друга форма, под която точковата азбука може да се превърне в част от художествено произведение са т.нар. брайлови графити (Фиг. 10). Те са част от социален художествен проект, осъществен от американеца Скот Уейн Индиана (Indiana, Scott Wayne) през месец август, 2007 г. Идеята е въздействието, което оказват графитите с намесата си в градската среда, да се направи достъпно и за незрящите хора. Избрани са пет различни фрази, които са отпечатани с брайлов текст върху прозрачни стикери и са разлепени на обществени места в гр. Портланд, Орегон. Зрително затруднените могат да ги прочетат, натъквайки се случайно на тях, когато докоснат стена или седнат на пейка в парка или ако бъдат насочени от виждащ човек. Изписаните фрази са обвързани тематично с драмата на слепотата или със страни от живота, познати само за хората с нарушено зрение. Ето две от тях:
Не е нужно да си сляп, за да видиш изписаното върху стената. (You don’t have to be blind to see that the writing is on the wall.)
Миниатюрни мехурчета, случайно изникнали върху хартията, точно в този ред.(Tiny bubbles that randomly rose from the paper in this arrangement.) (Indiana 2007)
Проектът на Уейн е базиран на въпроси, задавани както на слепи, така и на зрящи хора и отразява желанието на всички тях за „диалог между различните явления от социалния живот – брайлът, графитите и публичното изкуство.” (Indiana 2007)
Този проект е далеч от традиционната представа за художествено произведение. Такова реално липсва. В интерпретацията на графитите, достъпни за тактилно възприемане, няма никаква естетическа намеса. Текстовете са изписани по начин, не по-различен от този в която и да е книга с брайлов шрифт. Провокацията в случая трябва да се търси в необичайната постановка на ситуацията и извеждането на този тип надписи от характерната за тях среда.Те са също и препратка към изначалната функция на графитите – пренасянето на определена информация чрез текст.
При всички описани досега проекти, използването на текст с брайлови букви се прави върху повърхността на определено тяло – плоскост или обемен предмет. Обективно погледнато те се явяват един вид декоративна намеса или фактура, част от пластичния език, с който борави авторът, без да променят вещественото присъствие на материала.
Освен с изпъкнали релефни точки, обозначаването на знаците би могло да се извърши също и чрез перфорация (Фиг. 11). В този случай, формата се изгражда чрез непосредствено участие на въздушното пространство. Изписването на думи чрез намеса в целостта на основата прави много по-неразривен контакт с текста – двата елемента вече не съществуват самостоятелно един от друг, а са взаимосвързани в един цялостен обем. Друг възможен вариант е разработката на проект за пластична интерпретация на брайлов текст в тримерното пространствo, при който буквите са изградени от самостоятелни обемни тела, например сфери. Тяхното композиране следва да се извърши по логиката на изписване на брайлови букви с релефни точки (Фиг. 12).
Измежду различните форми, под които се създава Braille art, могат да се изведат няколко общи принципа: за да бъде четлива структурата на отделните букви-модули, е необходимо те да бъдат проектирани в по-голям мащаб. По тази причина, съдържанието на текста се ограничава само до няколко думи или изречения; при избор на текст могат да се използват сентенции на известни личности, цитати от литературни произведения, поезия. Решение на автора е как съдържанието на текста може да се обвърже с формата на материала; във всички случаи, произведенията са проектирани с идеята да въздействат както на зрението, така и на осезаниетo; Заложена е идеята за „продължаване” на творческия акт от самите зрители-читатели, чрез използване на материали, неустойчиви на допир и триене, което води до изменение на първоначалната форма, заложена от автора.
В контекста на Брайловото изкуство, синтезът между литературно и художествено произведение в един обект има преди всичко социална роля. Подобно произведение прави директна препратка към определена обществена група и същевременно е достояние на цялата общественост. Braille art е явление не толкова в художествения, колкото в социалния живот. Провокация към публиката по отношение на приемственост и интеграция. Начин да се заявят публично определени дадености в реалния живот, като се представят от една необичайна гледна точка. Едновременно с това е и нормална за съвременното темпо на живот реакция – да се извлече максимално количество информация от един артефакт, какъвто се явява брайловата азбука. Като наличен материал с изведена логика, тя е изкушаващ художниците източник на идеи, тъй като много автори развиват творчеството си на базата на определени закономерности. Брайлът предлага завършена геометрична система, която може дори без никаква трансформация да се приложи върху произведение. Това я прави адекватно допълнение към пластичния изказ, особено в случаите, когато концепцията на автора може да бъде обвързана с функционалното предназначение на знаците.
Необичайният подход, социалната обвързаност, както и възможността за непосредствено „внедряване” на посланието в самото произведение, са качества, които позволяват брайловата азбука да се превърне от средство за тактилна комуникация, в изобразителна единица на съвременното изкуство.
Литература
Иванов 2007: Иванов, И. Тактилна керамика. София, 2007.
The World Book Encyclopedia 1984: The World Book Encyclopedia. B , Copyright 1984.
Интернет ресурси
Indiana 2007: Indiana, S.W. Braille graffiti, 2007 <http://www.39forks.com/39pages/projects/BrailleGraffiti/STATEMENT.htm>. 22.05.2013 <http://www.youtube.com/watch?v=INCGzuehIL0>. 22.05.2013
Kotara Studio 2011: Kotara, K. Braille. Kotara Studio, 2011 <http://kotarastudio.com/>. 22.05.2013
Motsinger 2012: Motsinger, C. “The Travelers” checked in to Asheville’s Aloft hotel. – Asheville’s homepage Citizen-Times, 16. 08. 2012 <http://blogs2.citizen-times.com/carol/2012/08/16/the-travelers-checked-in-to-ashevilles-aloft-hotel/>. 22.05.2013
Nachum 2012: Nachum, R. 2012 <http://www.youtube.com/watch?v=2DxYhWXtfU4>. 22.05.2013