• АКСЛИТ - Академичен кръг по сравнително литературознание

Академичен кръг по сравнително литературознание

Вашата пиеса е оригинална и интересна. За съжаление това, което е оригинално не е интересно, а това, което е интересно, не е оригинално. 1

Книгите показват на човека, че неговите така оригинални мисли не са нищо ново.
Ейбрахам Линкълн

Първата асоциация, която формулата „сравнимо и несравнимо” породи у мен, беше с проблема със сходната, но все пак по-частна формула „преводимо и непреводимо”. Той е не само болезнено познат за всички, които са се занимавали с преводи, но е и широко коментиран, образцов, не само в български контекст е трудът на Сергей Влахов и Сидер Флорин „Непереводимое в переводе” (1980, български превод 1990). От известна гледна точка проблемът с реалиите (а също и с фразеологизмите, междуметията и пр.) може да се разглежда като практически. Друг по-общ (не непременно по-важен) проблем е свързан със съдържанието на текста и неговите конотации – доколко те са преводими и, ако не са, на какво се дължи това – на езикови особености или на нещо друго, на някаква уникалност, която се носи от езика и/или е скрита някъде „по-дълбоко”. Това „по-дълбоко” периодично става актуално и, бих казал, модно, търсено е в някакви предлитературни пластове на словесността – митологични, прабългарски, тракийски и пр.

По-частният, но доста любопитен въпрос е свързан с това какво се определя като непреводимо, следователно уникално. Предварителното ми убеждение, е че по правило уникалността е проблематична, но е интересно да се разбере какви са мотивите и основания нещо да бъде определено като „уникално”. Най-общо казано те са ясни, но конкретните наблюдения все пак могат да доведат до интересни изводи.

Един възможен амбициозен, но и доста трудоемък цялостен проект, който тук ще бъде само частично маркиран с отделни примери, би трябвало да включва някакво каталогизиране на твърденията за „уникалност” в българската литература, придружени с пояснения за това кога и кой ги лансира и как се развиват във времето. Втората стъпка е проверка на уникалността (да живее Гугъл!). Накрая биха могли да се предложат някакви обобщения.

Логично изглежда да се започне с Ботев, гениалната уникалност на неговата поезия е общо място в литературно-историческите и особено публицистичните текстове за него. Съществуват и различни полулегендарни твърдения, като това къде от кого и защо в Париж (в Сорбоната) е гравирана на камък неговата строфа, виждана от мнозина като уникална:

Настане вечер, месец изгрее… 2

Стихотворението е превеждано на различни езици, повече или по-малко успешно. Преводимостта му не подлежи на съмнение, не виждам особени основания природната картина, в която „Балканът пее хайдушка песен”, да бъде смятана за нещо уникално и непознато на другите литератури.

botev.jpg

На особен статут не само в канона на българската литература се радва една друга строфа на Ботев:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

При това тя е подложена на критика от Пенчо Славейков - голямата и най-авторитетна фигура от следващото поколение поети, а текстолози и публицисти са изписали немалко страници за една буква в него (спорът е „тоЗ” или „тоЙ”). Строфата е същностна част от националната идентичност на българина и затова някак естествено се стига до повече или по-малко откритите заявления за нейната уникалност. Която, както ще видим, е проблематична дори в български контекст.

Ако тръгнем отзад напред, можем да започнем с прочутата навремето фраза „Patria o muerte” (¡Patria o Muerte!). За нея казват, че принадлежи на Че Гевара, който я е произнесъл в реч пред ООН. Според други – на Фидел Кастро, който, някъде през 60-те години, я включил във възпоменателна реч за загиналите войници (революционери?) в сблъсъците с американците. Фразата присъства и на кубински монети.

fidel_patria.jpg che_patria.jpg

Оказва се обаче, че тя всъщност не е кубинска. Повече от век по-рано, я е произнесъл Винсенте Гереро (Vicente Guerrero, 1782 – 1831), един от водачите на Мексиканската война за независимост срещу Испания и втори президент на Мексико. Други източници акцентуват върху друга негова фраза: „Mi patria es primero”. По-късно фразата става актуална по време на Мексиканско-американска война (1846 – 1848).

vicente_guerrero_(1865).png

Националната митология на Съединените американски щати, традиционен противник на Мексико и Куба, също използва подобна фраза, при това по-рано. Вариантът на Патрик Хенри (Patrick Henry, 1736 – 1799) – политик и губернатор на Вирджиния е неговата реч "Give me Liberty, or give me Death!" и е свързан също с борбата за независимост, в случая – от Великобритания.

patrick_henry.jpg

Много изследователи с основание свързват всички тези фрази с Хораций, "Римската добродетел" (Оди, III, 2, 13) - Dulce et decorum est pro patria mori. Г. Батаклиев я превежда така: "Да, чест и радост е за родината да паднеш." (Квинт Хораций Флак. Събрани творби. Прев. Г. Батаклиев. С., 1992, с. 98) Тази фраза е изписана на Memorial Amphitheater at Arlington National Cemetery in Arlington, Virginia, а и на много други места. Съвсем не е изключено Ботев да я познава не само като отделна фраза, но и от руски превод на Хораций, каквито започват да излизат още преди средата на ХVІІІ в.

memorial_amphitheater_-_rear_pediment_-_arlington_national_cemetery_-_2011.jpg

Със сигурност изреждането на аналогии може да продължи. По думите на Ш. Занд, който в случая обобщава наблюденията на мнозина преди него, „този прочут цитат е повторен на множество езици и под различна форма от херолдите на нацията през последните два века, които не винаги им придават смисъла, вложен от прочутия римски поет от І в. пр. Христа. (…) Идеята за „родина” вероятно съществува на всички езици, като не винаги значенията й са идентични. 3

Одата на Хр. Ботев е публикувана първо във в. „Независимост” на 11 август 1873 под заглавието „В памет на Хаджи Димитра”. Следва нова редакция в „Календар за годината 1875”. В случая е важна датата, а не прословутите промени на текста. Защото преди това излиза една друга творба, която поне три пъти използва цитата от Хораций, при това в пародийна светлина. Пародията, разбира се, не е насочена към високите представи за свободата и родината, а към тяхното неадекватно използване. Става дума за „Наяве и насъне все то или списателски истерики. Комедия в два дяла от В. Поповича”. Пиесата е отпечатана в браилския в. "Пътник" (1, № 6-8, 8 юли - 8 август 1870). По-късно В. Попович се връща към творбата и я преработва. В архива му (ЦДА, ф. 988, а. е. 18) комедията се пази в тетрадка, която включва и други пиеси. 4

horaceyoung.jpg

Ето как персонажът на Попович цитира Хораций, без да споменава името на римския поет:

…Ну! (Става и си трие ръцете.) Главното е да направим малко сензация в обществото, на което спекулативний дух затъмнил всичко добро, истинско, вдъхновено и полезно. (Изкашлюва се, вади си кърпата от джоба и се осеква гръмогласно.) O, dulce est pro patria mori. (Скрива си кърпата, разчорлява си косите с двете ръце, глади си брадата, засуква си мустаките и сяда до стола.) Ita perge carissime, nam tempus pretiosus est! Je te salue ma ingennieuse plume! Да почнем и да видим какво ще произведе генийт. (Грабва едно перо.) И тъй... начало. (Замислюва се.)… (Явл. 1)

… Ще си полегна тъй, облечен. (Идва и ляга на одъра.) O, dulci est pro patria mori! (Лежи и мисли.) Но обаче и завистници не ще ли имам… (Явл. 11)

…Но ще дойде же ден, когато ще учудя света! (Приближава се до стола, взима една обемиста книга, отива и си ляга на одъра.) O, dulce est pro patria mori! (Закрива си лицето с книгата и заспива.)… (Явл. 16)

popovich.jpg

С това съвсем не се изчерпват сложните отношения между текстовете на Ботев и по-малко познатия му съвременник. 5 При това отношението на Попович към Ботев в никакъв случай не може да бъде определено като пародийно или критично. За разлика от отношението му към Вазов. 6

И накрая, да спомена една друга находка в подобен дух, направена от Инна Пелева:

От едни ефектни думи на Гарибалди, представени ни в журналистически материал на Раковски, и от впечатлен и пълен с негативизъм Ботев разказ за хаирсъзин черкезин са снети-прекопирани възлови места от легендарната биография на българския кумир Левски – такъв, какъвто е в оня наизустяван от всяко дете тук случай със Селяните, които го питат какво ще прави, като се освободи България („Немили-недраги”), такъв, какъвто е в „Чистият път”. 7

Би било доста самонадеяно тези кратки и очевидно непълни бележки да завършат с някакво претенциозно заключение. Амбицията им е по-скромна – да призове за по-внимателно отношение към крайно привлекателните (и изгодни за авторите им) изкушения на патетичните публицистични изяви и на облечените в наукообразна форма твърдения за уникалност на една или друга творба от канона на българската литература.

П.П. Тони Тончев (Остин, Тексас) публикува във Фейсбук тази много интересна снимка. Помолих го за разяснение и той ми отговори:

Картина в залата на сената в столицата на Тексас. " Troutman Goliad Flag. This flag was designed in Nov 1835 by Johanna Troutman, sometimes called the Betsy Ross of Texas. When the Georgia Battalion of Volunteers under Captain William Ward marched from Macon to Columbus, GA on their way to Texas in response to an appeal for aid for Texas by Col. Fannin, Miss Troutman (daughter of Col. C.A. Troutman of Knoxville, GA and later Mrs. Pope), presented the troop with the flag to carry with them. According to Mrs. Looscan, the banner was of white silk with an azure star on both sides."

Liberty_or_death.jpg


Благодаря на Т. Тончев, а справочниците предлагат обилни сведения за Johanna Troutman.

 

Бележки

1 Популярен критически афоризъм, приписван на различни автори – д-р Джонсън, Волтер, О. Уайлд.

2 Сред многото публикации, особено във форумите, вж. http://slance.eu/Antolog/botev-sorbonata.htm Тук става дума и за предишно съществуване на надпис (на български, изписан в латиница, наред с други от “Великите поети на Европа”), за информация от страна на българското посолство и пр.

3 Shlomo Sand, Comment la terre d'Isräel fut inventée. De la terre sainte à la mère patrie. Traduit de l’hébreu par Michel Bilis. Flammarion, 2012.

4 Вж Васил Попович. Съчинения. С.: Кралица Маб, 2000.

5 Вж. Н. Аретов. Васил Попович и Христо Ботев - една неочаквана близост. - В: Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на проф. д-р Кирил Топалов. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, с. 71-79; Ботев и поетическите опити на някои неговите предходници и съвременници (Георги Раковски, Димитър Великсин, Васил Попович и Кръстю Пишурка). - В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Годишник. Т. 10. С.: Общобългарски комитет и Фондация Васил Левски, 2008, с. 98-113.

6 Вж Н. Аретов. Иван Вазов и Васил Попович. Из историята на едно забравено литературно съперничество. - В: Наследството Вазов. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 2002, с. 166-171.

7 Инна Пелева. Ботев. Тялото на национализма. С.: Кралица Маб, 1998.

Николай Аретов
Николай Аретов
naretov@gmail.com
Институт за литература

Научни интереси: Балкани, Българска литература, Културна история, Национализъм, Митология