Съдбата на Йосиф – драматизъм и нравствен стоицизъм
Съпоставка на библейския текст с откъс от книгата на Т. Ман – „Йосиф и неговите братя”
Предисторията
Библейският текст играе значима роля в европейската културна традиция и в опитите си да разкрие своята същност модерният човек осмисля значимостта на Библията от много и различни гледни точки. На пръв поглед мястото на Книгата на книгите в учебната програма по български език и литература е напълно закономерно и от това следва амбициозната задача обучението да „изгради една цялостна представа за нравствените норми на древните цивилизации и отношението им към развитието на европейската култура и духовност” и очаква от учениците „да коментират възловите нравствени конфликти”, съотнасяйки „с днешната нравствена норма”; „да откриват трайното и непреходното в основните сюжети на древността” и като резултат – „да разсъждават по проблема за влиянието на античните нравствени норми върху по-късното развитие на европейското общество. И тук ролята на учителя остава малко неясна – от вдъхновения Пророк на свещеното слово до трезвия интерпретатор, който трябва да убеди учениците си, че „литературата използва различните средства да въздейства върху връзката между индивида и общността” (очаквани резултати). Какъв е изборът му тогава на Покрустовото ложе между сакралното и аналитичното?
Проблемът
Първата възможност е учителят в интерпретацията си да изследва библейския първообраз в неговия оригинален контекст. Чрез посредничеството на учителя Библейското слово да се превърне в Педагогическо слово препоръчват авторитетни изследвачи на отношението библейски първообраз – литературни текстове – образователна парадигма (Ефендулов 1994; Кенанов 2006; Мерджанова 2007).
А може би трябва да тръгнем отзад напред – от движещите процеси в модерната европейска култура към археологическите пластове на литературното минало, от самосъзнанието на модерния човек към архетиповите структуриращи образци на психологическото поведение. Широтата на концептуалните измерения на библейския текст позволява диалогозирането на различни интерпретативни наблюдения. Като използваме като отправна точка древния контекст, без да подлагаме библейския първоизточник на семантични трансформации, можем да го поставим в нова смислова рамка, която да открои неговите послания - ако интерпретаторът следва този алгоритъм, резултатите не биха компрометирали духа на Свещеното писание. Защото, както твърди Нортръп Фрай, Библията е „главен елемент в нашата собствена традиция и въображение”, „митологически универсум”, чрез който тълкуваме и осмисляме знаците на битието (Фрай 1993:16). Всъщност на англо-американската Нова критика дължим смяната на литературоведския фокус спрямо Свещения текст - традиционният християнско-теологически или историческо-критически подход в библеистиката бяха изоставени за сметка на аспектите на наратива и наративната структура. „Преподаване на Библията като литература”, един от „модерните начини да се изучава Библията отвъд теологическата парадигма” (Кирова 2009:287), у нас също има своите последователи в лицето на Милена Кирова и Маргарита Христова, автори, на които дължим прилагането на нови интерпретаторски подходи към библейските текстове. В изследването си Милена Кирова отбелязва значението на интертекстуалността сред съвременните интерпретаторски подходи в литературната библеистика. След Бахтин изследвачите смело провокират интертекстуален диалог между сакралните текстове на древните цивилизации от Близкия Изток и творби с различни исторически или жанрови характеристики.
В световната култура не са малко текстовете, които се съизмерват със Свещеното писание на различни равнища на своята структура, изправят се в подчертано съперничество с библейската словесна традиция. Вниманието ни привлече задълбочената философска интерпретация на Томас Ман върху съдбата на библейския Йосиф – „Йосиф в Египет”. Особеният тип диалогичност между романа на Т. Ман и Свещената книга позволяват превръщането на обучението в коментар на възловите нравствени конфликти в Библията в съотношение с съвременната нравствена норма, според принципите, наложени от Държавните образователни изисквания. В драматичната възраст между детството и зрелостта, когато тийнейджърите търсят своето Аз, безграничното им любопитство се сблъсква с неустановеност на ценностите и опорите на съществуването. Диалогичността като подход единствено може да преподреди разнопосочните читателски реакции на учениците спрямо библейския текст, вариращи от възторженото приемане до отричане или премълчаване. Инсценирането на диалог между текстове с различни културни измерения потиска авторитарността на еднопосочното тълкуване на сакралния текст – учениците се вслушват преимуществено в един от диалогизиращите гласове, без да пренебрегват останалите, включват се в диалога между двете книги със своя собствен глас, за да открият вечния човешки проблем за духовното себеосъзнаване на човека и отношението му към социалната реалност, за да превърнат познанието за литературата в познание за себе си.
Безспорно, автентичният културологичен прочит на библейските текстове би предпазил интерпертатора от опасността от залитания към твърде произволни тълкувания, както смятат неговите привърженици. Но преодоляването на интертекстуалните прагове на диалогичността носи на учениците му радостта от разкриването на неподозирани смисли на каноничните творби, а на учителя – престижа и авторитета на личност, която не се бои да експериментира по пътищата на познанието.
Технологията
Подходът към текстовете на двете творби предполага употребата на различни техники, чрез които се експлицира междутекстовият диалог. В избора на учителя на проблемите, които се кръстосват в двата текста, имплицитно се съдържа представата за възможната рецептивна стратегия на читателя – максимално отворени и свободни един спрямо друг. Процесът на междутекстовото съизмерване се обуславя от единен културен екран от знания и общ художествен и културен код, който е обусловен от образователната степен и възрастта на учениците.
Стъпка І: Преглед и ориентация в текстовете:
1. На учениците се поставя задачата да се запознаят с конкретни текстови отрязъци, сюжетно съизмерими – Битие 39:1-23 и с. 204-206 от „Йосиф в Египет” на Томас Ман (Ман 2005:204-206).
2. Да се запознаят с творческата история на тетралогията на Томас Ман.
3. Да напишат параграф на тема: „Характеристика на Йосиф Прекрасни според Библията”.
Последната задача има за цел да провери степента на разбиране, до която са достигнали учениците при първоначалната им среща с библейския текст. Разбира се, те вече притежават предварителни фонови знания за близкоизточната (библейската) култура и история, познават проблематика на Битие в основните ѝ митологически и нравствени аспекти от предишните уроци върху Библията. Логично е, че в характеристиките си за образа на библeйския Йосиф учениците акцентират върху неговите традиционни добродетели: доброта, вяра, красота. Но на първо място поставят дарбата му да тълкува сънища – елемент, който е поразил най-силно развитото въображение на петнадeстгодишните.
Стъпка ІІ: Мотивиране на паралела между двата текста.
1. Започваме с обобщение и коментар на написаното в ученическите параграфи, за да достигнем до въпроса защо в годините на окончателната победа на фашизма в Германия (1933) Томас Ман се обръща към библейския сюжет за Йосиф Прекрасни. След разсъждения върху авторски свидетелства на Ман за творческата история на неговата творба от есето му „Йосиф и неговите братя” (Ман 1975:224 и сл.) с помощта на учителя учениците стигат до извода, че в следствие на историческите сътресения, превратности и страдания, изпълващи времето на писателя, въпросът за човека, проблемът за самата човечност се изправят пред епохата с целия си ръст…(Томас Ман). Налага се позицията, че изучаването на Библията дава големи възможности за допирни полета между хоризонта на възприемателите във всяко време, а текстът на Свещената книга задава цялостен модел за човешко поведение. 2. Актуализиране на културноантроологичските концепции за мита, изучавани през първия семестър, за определяне художествения и културен код за четене на двата текста – библейския и съвременния.
Изходна позиция на диалога между библията и модерния философски роман става концепцията на И. Паси за митологическото начало в литературата на ХХ век. Там, където легендата е кратка и непълна, твърди изследвачът, там романът е обстоятелствен и подробен, където легендата е нелогична, романът търси логика, където легендата изявява страстите чрез последното им действие, романът показва мъчителното им движение и сложните им превращения. Митът предполага вярата в него, истинско убеждение за неговата истинност. Нему са чужди съмненията, критицизмът, алегоричните тълкувания. Той е несъвместим с подробностите, с психологическите детайли. Романът не може да разчита на митологичното доверие. Той, като всяко изкуство, се основава върху психологическата достоверност. Там, където легендата утвърждава, романът търси, там, където митът разпорежда, изкуството обяснява. (Паси 1987:390)
Стъпка ІІІ: Разгръщане на диалога между двата текста:
1. Коя епоха според вас представя романът – ХХ век или времето на древния Египет?
Уточняващ въпрос: 2. Каква е позицията на автора в откъса от романа на Томас Ман?
От факта, че авторът влиза в ролите на свидетел, биограф, изповедник, намесва се рязко в разказа за разлика от обективното повествования на Библията, се стига до заключението, че в романа постоянно се чуват два гласа и времето в него звучи като дует. Гласът на преданието – тържествено-патетичен, епично-възвишен – се слива с гласа на съвременността – търсещо-критичен, свободен, а понякога и насмешлив. (Паси:95).
3. Митичен или модерен герой е Йосиф в романа на Томас Ман?
Уточняващ въпрос: Каква е представата на мита за човека?
В своята универсалност митът не познава индивидуализма и психологизма, разглежда човека като представител на родовото, неизменна част от рода и семейството. Според Исак Паси Йосиф непрекъснато е съпътстван от духа на бащата, на религията, на традицията. (Паси 1987:396).
Колективистичното начало присъства осезаемо в образа на Йосиф, но духовното безпокойство е отличителна негова черта. За издигането му помагат образованието, което е получил в дома на баща си от мъдрия роб Елизер, и изключителните му качества – разсъдливост, ум и проникновение в небесните и земните дела.
Стъпка ІV: Обобщение. Интерпретация на средствата на литературата:
Какво е отношението човек и съдба в мита и в романа?
Уточняващ въпрос: Как ще интерпретирате признанието на Т. Ман, че Йосиф е един прозирен и измамливо променящ се според осветлението образ – отначало е подобен на Адонис, а по-късно – на Хермес – образ на светски ловък, използващ умно обстоятелствата, в разговора му с фараона виждаме всички митологии на света?
За да се осъществи предсказанието, Йосиф трябва да бъде продаден в Египет. Но то се осъществява заради силата на човешките страсти.
Йосиф просперира не толкова с красота, колкото с интелект. Овладява изкуството да се приспособява и да ласкае. Отвръща на омразата с любов и на гнева с прошка. Под ръководството на учителя класът достига до изводите в духа на статията на Паси, че за разлика от мита в романа на Ман човекът не е пленник на съдбата си, а те са едно цяло. Качествата на героя са обвързани с обстоятелствата – използва благоприятните условия, за да се издигне, за да осъществи съдбата си. Колкото и съдбата да е предопределена, толкова и човекът сам прави съдбата си (Паси 1987:398). Коментира се от страна на учителя влиянието на немската класическа върху житейската философия на литературния герой.
Стъпка V: Саморефлексия:
Задача: Създаване на есе върху образа на Йосиф на тема: Пътят към успеха.
В методиката по български език вече е утвърдено схващането, че писането е дейност, чрез която ученикът изразява своята индивидуалност, то е „откривателство в света на идеите” по думите на Т. Ангелова (Ангелова 2005:156) и дава най-точна представа за резултатите от предлагания метод на работа по отношение на постигнатото от учениците в поведенчески и аксиологически аспект.
Речевите стратегии на есето бяха предварително определени – да се създаде есе с убеждаваща функция, като се формулират теза, доводи за истинността на тезата, произтичащи от библейския текст и от романа на Т. Ман, умозаключително твърдение, което да отразява избора на пишещия между двете концепции за човешкото битие – библейската и модерната.
Стъпка VІ: Оценка:
Очакваните резултати ще бъдат групирани – с оглед целите на обучението - в зависимост на степента на съответствие между вложените смисли в темата на съчинението и генерираните смисли от учениците по модела на Т. Ангелова, предложена в нейната Методика на българския език, който съчетава елементи от дискурсен и текстолингвистичен анализ.
Според конструктивистката образователна парадигма в съзнанието на пишещия ученик се задействат психически схеми, наричани фреймове. „При писане се активират фреймове, формирани под влияние на различни фактори: обучението в училище, медиите, семейната среда, приятелите и т.н. Тези фреймове са компоненти на фоновите знания или на културната грамотност... Ако езиковото обучение или по-специално обучението в писмена реч бъде организирано с оглед обогатяването на фоновите знания или културната грамотност, т.е. да се формират липсващи в съзнанието на пишещите ученици фрймове и да се йерархизират, то изучаването на език ще повиши рязко своята резултатност не само в личностен план за учениците, а и в широк социален аспект.” (Ангелова 2005: 136).
Описание на ключовите фреймове:
Макар че не всички съчинения са във висока степен комуникативно уместни с оглед използваните езикови средства, те притежават адекватна смислова релевантност спрямо зададената тема. В зависимост от проблема, поставен за интерпретация пред учениците, в писмените им работи се обособяват два смислово значими концепта, които отразяват нивото на разбиране и осмисляне на двата текста: успех, вяра. Тъй като става въпрос за творби, принадлежащи към различен исторически и жанров континуум, неминуемо се оформя и фрейм литературни термини, свързан със спецификата на мита и романа. Когнитивно-пропозиционалната структура на фреймовете успех и вяра включва позициите процес, черти на характера, резултат/механизъм на връзките със света, с оглед механизмите на въздействие на творбите. Те могат да бъдат представени по следните схеми:
Фрейм №1, литературни термини (мит/роман)
|
Наименование на слота |
Мит (Библия) |
Роман |
|
задействащ механизъм |
Модел за поведение |
Усилията на личността |
|
Отношение на идентификация между герой и читател |
Подражание. |
Морален интерес. |
Схема 1. Фрейм Литературни термини - разпределение по слотове
Фрейм №2, Вяра
|
Наименование на слота |
Библия |
Роман |
|
Процес |
Следва Божиите повели. |
Следва волята си. |
|
Черти на характера |
Търпение; Преданост; Отдаденост на религията. |
Лична отговорност. |
|
Механизъм на връзките в света. |
Бог е двигател на всичко съществуващо, стои над земното и човешкото. |
Смесване на висшето с низшето (небесен и земен господар). |
|
Наименование на слота |
Библия |
Роман |
|
Процес |
Следва съдбата си. Следва устоите на вярата Преодолява изпитания. |
Изгражда съдбата си. Прилага принципите на моментната реалност. Преодолява човешките си слабости. |
|
Черти на характера
|
Смирение Трудолюбие Почтеност Търпение. |
Находчивост Приспособимост Проницателност Красноречие. |
|
Резултат. |
Доближаване до божествения идеал. |
Духовно израстване. |
Схема 3. Фрейм Успех - разпределение по слотове
Библейският разказ развива идеята за изстрадване на признанието, пораждащо воля и духовна твърдост. Със своята отдаденост на Бога, трудолюбие, търпение и способност да обича Йосиф преминава прeз изпитанията и се издига над страданието както Исус над мъките на кръста. Но съвременната представа за човека е свързана с идеята, че той сам изгражда съдбата си. Затова учениците си задават въпросите:
Докъде може да стигне човек в името на успеха?
Кои са нравствените граници на компромиса?
Успехът за тях е преди всичко „възвишена цел” (Р. Н.), но и „резултат от действие”(А. М) – закономерно следствие от интелектуална деятелност и човешка активност. Както показват резултатите от анализа, най-репрезентативен в методически аспект се оказва слот резултат, а като негово смислово ядро се обособява човешкият стремеж към съвършенство, който обвърза посланията и на древния, и на свъвременния текст (Схема 4).
Успехът – това е постигане на определената цел в резултат на подем на вътрешните духовни сили, който не се получава като подарък от съдбата – това познанието за себе си, до което достигат учениците след общуването с двете творби (Схема 5). В крайна сметка провокираният междутекстов диалог е постигнал своята цел – познанието за литературата да стане част от индивидуалния опит на тийнейджърите.
Схема 4. Пресечни точки на концептите, свързани с Библията и романа „Йосиф в Египет” на Томас Ман
|
Успех. |
Търпение |
Библия – резултат от вярата |
|
Роман – лично качество |
||
|
Стремеж към съвършенство. |
Библия – приближаване към Бога |
|
|
Роман – човешки идеал. |
Схема 5. Концепция за успеха като рефлексия на прочетеното
|
ЗАВЕТНА ЦЕЛ |
|
НАГРАДА, СВЪРЗАНА С ИЗПИТАНИЯ |
|
РЕЗУЛТАТ ОТ ЛИЧНИ КАЧЕСТВА. |
Заключение
Използваният интерпретационен подход от позициите на междутекстовите връзки е възможен начин на обучение, чиито принцип е усвояването на ефективни стратегии и техники на учене, вместо фактологията на обемно и сложно учебно съдържание, която стъписва и най-амбициозните ученици. Подобен подход към литературната творба, чиято ефективност бе подложена на експериментална проверка, се включва в дискусията, която се води днес в българското училище – за ефективността и прагматизма на образователния процес.
Литература
Ангелова 2005: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми, С.: СемаРШ, 2005, с. 136 и сл.
Ефендулов 1994: Ефендулов, Д. Българска литература и библейска традиция, С.: Обектив, 1994.
Кенанов 2006: Кенанов, Д. Библия и старобългарска литература, Пловдив: Жанет 45, 2006.
Кирова 2009: Кирова, М. Преподаване на Библията като литература, в: Литературният канон. Предизвикателства, С.: СУ „Св. Кл. Охридски”, 2009, с. 287.
Ман 1975: Ман, Т. Йосиф и неговите братя, Литературна есеистика. Т. 1, С.: Наука и изкуство, 1975, с. 224 и сл.
Ман 2005: Ман, Т. Йосиф в Египет, С., 2005, с. 204 и сл.
Мерджанова 2007: Мерджанова, Я. Науките за духа в училище: Интердисциплинна концепция, методически решения, технологии, С.: Екстрем, 2007.
Паси 1987: Паси, И. Философски литературни етюди, С.: Наука и изкуство, 1987, с. 390 и сл.
Фрай 1993: Фрай. Н., Великият код. Библията и литературата, С.: Гал-Ико, 1993, с. 16.