Прочит и интерпретация във филма на Раду Жуде по романа „Белязани сърца“ на Макс Блехер

Прочит и интерпретация във филма на Раду Жуде по романа „Белязани сърца“ на Макс Блехер

Лора Ненковска
СУ „Св. Климент Охридски“

Reading and interpretation in Radu Jude’s movie based on Max Blecher’s novel "Scarred hearts"

Lora Nenkovska
Sofia University "St. Kliment Ohridski"

 

Summary

This article aims to examine the reading that Radu Jude offers in the film version of the novel "Scarred Hearts". The screenplay is based on a novelized experience of the Romanian writer suffering from Pott's disease during his treatment in a sanatorium in Berk. But Radu Jude uses an unusual view trying to discuss some emerging issues in Romanian society in the mid-1930s which are not really presented in the novel.

Keywords: Radu Jude, Max Blecher, heterotopia, historical movie, reading, interpretation

 

През 2016 година румънският режисьор Раду Жуде предлага свой визуален прочит на едноименния роман на Макс Блехер „Белязани сърца“. Той определя филма си като свободна интерпретация по романа на Макс Блехер, базиращ се на преживяванията на младия писател в санаториум за туберкулозно болни хора.

Самата романова материя не е никак лека и разказва преживяванията на болния младеж Емануел в санаториум във френския курортен град Берк, където се лекуват пациенти от цял свят. Санаториумът и курортът са пространства обитавани от малко общество на обречени и белязани от болестта хора. Раду Жуде обаче залага на съвсем различен проблематичен център и премества развитието на действието на румънска територия, като насочва обектива към румънското общество през 30-те години на XX век.

Случаят „Раду Жуде“

„Белязани сърца“ е петият игрален филм на румънския режисьор, след „Най-щастливото момиче на света“ (2009), „За приятели“ (2011) и „Всички в нашето семейство“ (2012), които се вписват в парадигмата на румънската нова вълна в киното чрез отразяването на мрачната социална действителност и черния хумор. През 2015 година излиза четвъртата му творба “Аферим!”, черно-бял исторически филм за робския статут на ромското население на територията на румънските княжества. “Аферим!” представлява вълнуващ епически разказ за миналото, реконструирано на базата на документи от Влашкото княжество и на художествени произведения, датиращи от XIX век. Раду Жуде работи дълго време по сценария на филма заедно с писателя Флорин Лазареску и консултантката по история Констанца Винтила-Гицулеску. Целта на екипа е да обяснят някои явление и факти от настоящето, които се коренят в дългата липса на свобода и нормално човешко отношение към ромското население на територията на страната им.

„Белязани сърца“ също е връщането в миналото, тръгнало от страниците на едноименния роман. Тук е мястото да се посочи, че Раду Жуде е един от най-четящите режисьори в съвременното румънско кино. В „Белязани сърца“ ясно се вижда отличното познаване на цялостното творчество на румънския писател, цитатите от ранните му афоризми и скици, с които младият Блехер дебютира в авангардните печатни издания през 30-те години на XX век. Поетичната панорама, която ни показва камерата, на моменти напомня визуални цитати от поетичната му книга, написана след лечение в санаториум на брега на Черно море, в румънския град Текиргьол. Но същевременно Раду Жуде е и силно провокативен творец. И в „Белязани сърца“ тази негова нагласа да провокира различни перспективи към проблеми от миналото и настоящето и да търси връзка между тях, води до много изненадващ визуален разказ, който не следва романовия сюжет, а използва образа на Блехер като писател от еврейски произод, за да направи разрез на някои болезнени проблеми на румънското общество през 30-те години на миналия век. Мястото на действието е изместено в Румъния и съответно героите са силно променени.

Макс Блехер и романа

Макс Блехер (1909–1938) е от онези писатели, които оставят дълбоки следи в литературната памет със своята самобитност, оригиналност и специфична естетика. За краткия си житейски път той създава значимо по съдържание наследство в различни жанрови форми – кратки разкази, афоризми, поезия и белетристика. Трите му романа – „Случки в близката нереалност“, „Белязани сърца“ и „Осветената бърлога“, го превръщат в един от най-значимите румънски писатели.

Макс Блехер дебютира през бурния и пълнокръвен период на развитие на модернизма в румънската литература, обхващащ десетилетията между двете световни войни. Приживе той публикува малката стихосбирка „Прозрачно тяло“ (1934) и два романа – „Случки в близката нереалност“ (1936) и „Белязани сърца“ (1937). Последната му книга, „Осветената бърлога“, е отпечатана през 1971 г. от приятеля му Саша Пана (Ненковска 2019: 58).

Румънският критик Дорис Миронеску, автор на монография върху творчеството на Блехер, пише, че след публикуването на първия му роман, младият писател си поставя за цел да напише книга живота в санаториума, който познава отвътре. Макс Блехер се лекува в санаториум в Берк между 1928 и 1932 година. И наистина той използва много лични преживявания от периода на лечението си там, без обаче да превръща романа в изповед. Макар на всяка страница на романа да е видимо старанието му да съгради смисъл или поне да намери потвърждение, че преминаването през всички тези гранични екзистенциални състояния не е напълно безсмислено. В литературно отношение романът отстъпва по качества на „Случки в близката нереалност“. В него липсва или почти не се усеща дълбоката вяра на Блехер в креативната и материализираща сила на езика, който може да променя реалността. Тук действителността е наистина “нереално” непосилна (Миронеску 2017: 22-23). Повествованието е стандартно и линейно. Сюжетът проследява една година от живота на младия румънски студент – Емануел, дошъл да следва в Париж. Когато откриват, че е болен от туберкулоза на гръбначния стълб, той заминава да се лекува в санаториум на френския бряг на Атлантика и там открива един „хоризонтален свят“, специално пригоден за болните, които създават свое микрообщество със забавления и страсти – влюбват се, напиват се, ходят на разходки и да пазаруват, преживяват тежки операции, оздравяват или умират. (Миронеску 2019: 308).

Но болестта е представена не чрез страданието, а чрез царящата всеобща атмосфера на обреченост, от безнадеждната съдба на героите, които се опитват да се справят с нея по различен начин, но в крайна сметка остават белязани:

Берк е нещо различно от град на болни. Той е много фина отрова. Влиза направо в кръвта. Който е живял тук, не си намира място никъде по света. И ти ще го почувстваш някой ден. Всички търговци, всички лекари тук, всички аптекари, че дори и санитарите, всички са бивши болни, които не са могли да живеят другаде (Блехер 2019: 200).

Филмът

От романа Раду Жуде запазва само хеторотопното пространство на санаториума. Мястото, където се срещат света на здравите (лекари, медицински персонал, близки на болните) и безнадежността и трагичността на страдащите от туберкулоза. Действието е пренесено в Румъния, което води до промяна в характеристиките и поведението на героите. В Берк се лекуват пациенти от цял свят, лекарите са учтиви и внимателни, докато в екранизацията имаме опит да се иронизира фигурата на лекаря, болните напомнят марионетки, диалозите са изпълнени с викове и цитати от рекламни плакати, вестници, литературни произведения, взети от личната кореспонденция на Макс Блехер с приятелите и близките му.

Актьорите сякаш присъстват в декора, без да изиграват емоции и дълбоки внушения. Обективът проследява марионетното им присъствие, без образът да разказва история. Сякаш кадърът съдържа само рамка, светлина, панорамна картина, музика и спира дотук. Между някои кадри са изведени цитати от романа, разкриващи мислите на младия човек.

Филмът започва със снимки на писателя, рисуваните от него картини и кадри с фрагменти от ръкописа на романа. Раду Жуде, който е и сценарист на филма, започва разказа с пристигането на Емануел в санаториума. Придружава го баща му. В отношенията между двамата герои липсва топла връзка, липсва тревога, страх, загриженост. Те сякаш просто присъстват на фона на декора на болничните стаи или на морския бряг, за да издекламират дадените им реплики. Съвсем детайлно са представени начините за диагностициране и лечение на болестта, от която страда младият мъж.

Появата на Емануел в столовата на санаториума отваря тема, която е изцяло привнесена от Раду Жуде, а именно еврейският произход на Макс Блехер и съответно на героя му Емануел. В опита си да представи историята от романа като възможен прочит на настроенията в румънското общество през 30-те години на миналия век, Жуде повдига друг травматичен въпрос от по-новата история на румънците, свързан с антисемитизма и дейността на легионерското движение. Проблем, който обаче не присъства в творчеството на Блехер. Самият писател умира през 1938 година преди режимът на Антонеску да започне да преследва и убива румънските евреи.

Раду Жуде е запазил до голяма степен ритъма на романа. Сюжетът на книгата обхваща една календарна година от есента до пролетта, като всеки сезон е в синхрон с емоционалните преживявания на героите. Зимата е минорна, тя е символично равна на смъртта, а пролетта събужда страстите и желанието за живот в болните, обитаващи санаториума, тя идва като обещание за изцеление. Камерата е почти неподвижна, внушаваща обездвижеността на героя, протяжната безнадежност на ежедневието. Операторът почти не показва лицето на Емануел. За зрителя е невъзможно да осъществи емпатичен контакт с неговите преживявания, защото единственият начин, по който те достигат до нас са кадрите с кратки откъси от текста. Тоест самата концепция на заснемане отнема възможността за емоционална връзка със случващото се на екрана. Което пък от своя страна води до свеждането на трагикомичните нотки, характерни за Блехеровите текстове, до чисто комични по своето естество отигравания от страна на актьорите и поставя зрителя в парадоксално положение, да се смее над нечие нещастие на фона на разказваната мрачна история.

В хроматичен план Раду Жуде е запазил заряда на романа. Интересно е хрумването му да гледаме всеки отделен кадър като картина или снимка, но остават необясними визуалните цитати на картини от Мантеня, Рембранд и Ван Ейк. Вероятно целта му е била да създаде интелектуален филм, опит да се осмисли и разкаже по различен начин едно отминало десетилетие с многообразието от проблематични ядра, които избухват само няколко години след смъртта на Блехер. Но резултатът оставя привкус на разочарование у познавачите на Блехеровото творчество. Макар Жуде да заявява ясно, че сюжетът на филма е свободна интерпретация по романа „Белязани сърца“, все пак очакването е филмовият прочит да предложи някаква форма на досег с литературното наследство на преоткрития румънски модернист. Историята, която Раду Жуде разказва на големия екран може да бъде разглеждана като поредната му ярка провокация към зрителя и неговия усет за изкуство и литература.

 

Библиография

Mironescu, Doris 2017. Opere: Întâmplări în irealitatea imediată, Inimi cicatrizate, Vizuina luminată, Proză scurtă, Aforisme, Poezii, Traduceri, Publicistică, Scrisori, Arhivă, Documentar, Mărturii. In: M. Blecher; Ed. critică: Doris Mironescu; postf.: Eugen Simion. București: Editura Fundației Naționale pentru știință, 2017, p. 5–50.

Миронеску, Дорис 2017. Макс Блехер и светлината от книгите му. (Послеслов към българското издание на Макс Блехер „Случки в близката нереалност“ в превод на Лора Ненковска). Пловдив: Жанет 45, 2019, с. 313–316

Ненковска, Лора 2019. Макс Блехер и неговите упражнения в пресъздаването на нереалността. // Език и литература, № 3-4, 2019.